Въведение

Ако срещнете някоя особена черта, като злоба или глупост... не допускайте да ви подразни или разтревожи, а я приемете просто като допълнение към вашето знание – нов факт, който трябва да отчитате при изучаването на човешкия характер. Отношението ви към нея трябва да бъде същото като това на минералог, натъкнал се на много характерен образец на даден минерал.

Артур Шопенхауер

През целия ни живот неизбежно се сблъскваме с най-различни хора, които създават проблеми и правят живота ни труден и неприятен. Някои от тези лица са наши водачи или началници, други са ни колеги и приятели. Те могат да бъдат открито или пасивно агресивни, но обикновено майсторски умеят да си играят с нашите емоции. Често изглеждат чаровни и завладяващо уверени, пълни с идеи и ентусиазъм, и ние се увличаме от чара им. Твърде късно откриваме, че тяхната самоувереност е без реално покритие, а идеите им са несъстоятелни. Сред колегите ни може да има такива, които саботират нашата работа или кариера от завист и искат да ни провалят. Или може със смайване да установим, че тези индивиди играят изцяло за себе си и ни използват като стъпала за собствения си напредък.

В такива ситуации неминуемо сме изненадани, тъй като не очакваме такова поведение. Често тези типове ни сервират сложно съчинени обяснения, за да оправдаят действията си или да обвинят удобни изкупителни жертви. Те знаят как да ни объркат и омаят с измислените си интриги. Можем да негодуваме или да се ядосваме, но в края на краищата се чувстваме безпомощни – вредата вече е нанесена. След това в живота ни влиза друг такъв тип и историята се повтаря.

Често забелязваме подобно чувство на объркване и безпомощност по отношение на себе си и нашето поведение. Например неочаквано казваме нещо, което обижда нашия шеф, колега или приятел – не можем да си обясним как е дошло, но установяваме, че част от таения гняв и напрежение са излезли на повърхността по начин, за който съжаляваме. Или може би твърде ентусиазирано се хвърляме в някакъв план или начинание само за да осъзнаем по-късно, че е било доста глупаво и сме си изгубили времето. Може да сме се влюбили в най-неподходящия човек за нас и знаем това, но сме безсилни да променим нещата. Какво ни прихваща?, питаме се.

В такива ситуации осъзнаваме, че се поддаваме на саморазрушителни модели на поведение, които не можем да контролираме. Като че ли в нас се е заселил враг – един малък демон, който действа независимо от нашата воля и ни тласка към неправилни постъпки. И този непознат вътре в нас е доста странен, или по-скоро по-странен, отколкото сме очаквали от себе си.

Общото между тези две неща – грозните действия на другите и нашето собствено, изненадващо на моменти, поведение – е това, че обикновено нямаме представа какво ги причинява. Можем да потърсим лесното обяснение: „Този човек е злодей, социопат“ или „Нещо ми стана; не бях на себе си“. Но такива половинчати оправдания не ни помагат да разберем проблемите, нито да ги избягваме в бъдеще. Истината е, че ние, хората, възприемаме нещата повърхностно и реагираме емоционално на чуждите думи или действия. Създаваме си доста опростени представи за другите и за себе си. Приемаме най-лесното и удобно обяснение.

Не можем ли обаче да погледнем под повърхността и да анализираме по-дълбоките движещи сили на човешкото поведение? Нека се опитаме да разберем защо някои хора са завистници и се стремят да ни провалят или защо неоправданото им самочувствие ги кара да се изживяват като богопомазани и безпогрешни. Нека потърсим обяснение защо неочаквано започват да правят глупости и разкриват мрачната страна на своя характер, защо винаги са готови да дадат рационално обяснение на поведението си или защо винаги избираме за водачи хора, които събуждат най-лошото в нас. Ако се научим да оценяваме характера на хората, това ще ни помогне да избягваме работните или личните отношения, които ни нанасят толкова много емоционални щети.

Ако наистина проумеем корените на човешкото поведение, разрушителните личности сред нас много по-трудно ще вършат белите си безнаказано. Много по-трудно ще ни омайват или заблуждават. Ще сме подготвени за хитрите им манипулации и ще можем да прозрем през маските им. Няма да допускаме да ни въвличат в своите интриги, защото ще знаем предварително, че разчитат на нашето внимание, за да ни оплетат в мрежите си. В крайна сметка ще ги лишите от силата им благодарение на способността си да надникнете в дълбините на техния характер.

По същия начин можем да се взрем в себе си и да потърсим източника на нашите разрушителни емоции; да се запитаме защо често променят поведението ни противно на собствените ни желания. Можем да разберем защо толкова страстно жадуваме за неща, които други хора притежават, или защо толкова силно се идентифицираме с определена група и мразим всеки, който не принадлежи към нея. Можем да разберем какво ни кара да лъжем за това, което сме, или неволно да отблъскваме хората от себе си.

Като опознаем този непознат човек вътре в нас, ще си дадем сметка, че той изобщо не е непознат, а неразделна част от нас самите, и че сме много по-загадъчни, сложни и интересни личности, отколкото сме си представяли. И с това съзнание ще сме в състояние да разчупим негативните модели в живота си, да спрем да търсим извинения и по-добре да контролираме това, което правим и което се случва с нас.

Наличието на такава яснота за себе си и другите може да промени хода на живота ни по много начини, но първо нека да разсеем една разпространена заблуда: ние обикновено приемаме поведението си за нещо до голяма степен съзнателно и подчинено на волята. Мисълта, че невинаги владеем действията си, е плашеща, но точно така стоят нещата в действителност. Ние се подчиняваме на сили, намиращи се дълбоко в нас, които управляват нашето поведение и действат на подсъзнателно ниво. Виждаме резултатите – нашите мисли, настроения и действия, – но не си даваме много сметка какво в действителност мотивира емоциите ни и ни кара да се държим по определен начин.

Замислете се например за гнева. Като причина за тази емоция обикновено посочваме определен човек или група от хора. Но ако сме честни и се анализираме по-внимателно, ще видим, че това, което най-често възбужда гнева или раздразнението ни, има по-дълбоки корени. Може да е нещо от детството ни или определени обстоятелства. Ако се вгледаме, ще забележим различни закономерности – какво се случва, когато се ядосваме. Но в момента, когато изпитваме гняв, ние не мислим разумно – просто се отдаваме на емоциите и сочим с пръст. Това важи за цяла гама от емоции – определени събития предизвикват внезапна увереност, колебание, тревожност, привличане към даден човек или жажда за внимание.

Нека да видим кои са тези сили, които ни подтикват и дърпат от дълбините на човешката природа. Човешката природа се дължи на устройството на мозъка ни, на определена конфигурация на нервната ни система и на начина, по който ние, хората, възприемаме емоциите си, които са се развивали в продължение на петте милиона години на еволюцията ни като вид. Можем да отдадем много от особеностите на нашата природа на начина, по който сме се развили като социално животно, за да оцелеем – като сме се научили да си сътрудничим с другите, да координираме действията си с групата, да създаваме нови форми на общуване и начини за поддържане на груповата дисциплина. Тези начални етапи на еволюцията са оставили отпечатъка си и все още влияят на поведението ни дори в съвременния, сложен свят, в който живеем.