Всяко родителско наказание с лишаване от игра и упреци с обидни думи са форми на деструктивна агресия срещу детската психика. Лепнатият етикет "побойник” или "грубян” осигурява право на детето да действа като такъв във всеки следващ спор или игра.
Забраните и крясъците са най-неподходящите начини за изграждане на спокойно и позитивно дете. И авторитарният стил на възпитание, и прекалено либераният са еднакво опасни. Защото и при двата модела липсва близост, разбирателство, още по-малко - загриженост и отговорност на родителската любов.
Мотивите за агресията на децата са: желание да привлекат вниманието, стремеж да получат желан предмет, желание да подтискат достойнството на друго дете, да отмъщават или начин да отстоят себе си.
"Всеки човек с лекота открива чуждата агресия и се възприема като жертва, но много трудно осъзнава собствената си агресивна природа", проф. д-р Димитър Чавдаров.
Родителите, страдащи от детската агресивност, волно или неволно се явяват неин източник. Лошите семейни взаимоотношения, липсата на родител или постоянно унижение на достойнството на детето пораждат агресивно поведение. То е своеобразен вик за помощ, с който детето иска да привлече вниманието към своя вътрешен свят, в който са се натрупали разрушителни негативни емоции, а с тях детската душа няма сили да се справи.
Показвайте на детето как да поеме отговорността за постъпките си, а не да стоварва вината върху другите. Самите вие се извинявайте, когато допускате грешки в поведението си спрямо тях.
Ползотворно действат съветите, които не съдържат забрани. Например вместо: ”Не тичай”, кажете: „Ходи бавно”. „ Недей да крещиш” заменете с мила молба: „Моля те, говори по-тихо”. Ще се удивите от въздействието на спокойния тон върху психиката и реакцията на детето.
