„Скъпи, бременна съм!” - мъжката реакция на тази фраза съвсем не е така еднозначна, както би ни се искало или както често показват в някои филми. След радостното трепване на сърцето, в главата на мъжа нахлуват редица страхове - онаследени, продиктувани от неувереност и липсата на опит в такава коренно различна житейска ситуация.

Страхът да възпиташ чуждо дете
През деветте месеца от бременността жената чувства бебето под сърцето си и за нея няма съмнение, че това е нейното дете. За мъжа нещата са по-сложни: страхът „Ами ако не е от мен?” е подсъзнателен и не се проявява навън (освен ако съмненията не са основателни), но въпреки това присъства и вгорчава бъдещото бащинство. Затова жената, в периода на планиране на бременността, следва да направи всичко, за да успокои мъжа и да му вдъхне увереност, избягвайки действия, които могат да предизвикат съмнения в нейната вярност.

Страхът от провал с издръжката
Мъжът, съмняващ се в собствените си възможности, ще се опита да отложи въпроса за появата на бебето напред във времето, а дори и след това постоянно ще се страхува, че няма да може да „изхрани” семейството. Този страх не зависи от равнището на доходите на бъдещия баща или от социалния му статус, а по-скоро от самооценката, която си дава. Ако жената му обясни, че е готова на всички трудности, без да предявява нереални потребности и капризи, то мъжът постепенно ще престане да се тормози от този страх. Естествено, има и мъже, които просто не искат да харчат от времето, нервите и парите си заради появата на дете - в този случай фразата „не съм готов да издържам семейство” следва да се разбира като „не искам да пожертвам своите интереси заради вас”. Последната категория мъже са елементарни егоисти.

Страхът да станеш незначителен
С появата на детето разположението на силите в семейството се променя: то застава между родителите и се превръща в централна фигура, отнемайки малко от вниманието и ореола на новоизпечения баща. Някои мъже реагират на тези промени много болезнено и дискомфортно, и дори възприемат детето като съперник за любовта и вниманието на жената. Това е директно напомняне за нашата животинска същност - в дивата природа понякога самците убиват потомството за да върнат по-бързо женската в ролята на сексуален обект. За това мъжът да бъде баща, а не конкурент, грижа има жената - като го привлича и ангажира не само за решаването на дребни битови въпроси, а го въвлече в непосредствената грижа за хлапето. Посредством бащината роля може да се формира истинска здрава връзка между мъжа и неговото дете, като стресът и страхът постепенно ще отминат.

Страхът от невъзможност за раздяла
Подобен страх изпитват мъжете, които не са уверени в своя избор. Да допуснем, че жената му харесва, той е готов да прави дългосрочни планове за тяхното общо бъдеще. Но нещо все пак „драска” отвътре, оглеждането и търсенето наоколо не спират. Естествено, безотговорният мъж няма да си губи времето с подобни терзания. Но ако той чувства своя дълг и разбира, че на жената, носеща неговото бебе й е нужна най-малкото материална подръжка, едва ли ще успее просто да си тръгне с аргумента „Съжалявам, скъпа но се влюбих в друга...”.

Страхът от появата на дъщеря
В някои страни все още съществува „култ към момчетата”. Прието е, че синът е гордостта на семейството, работната ръка и продължението на рода. Това важи особено за страни, в които има контрол на раждаемостта - например Индия и Китай. Освен това, много популярен става изборът на пол на бъдещото дете - чрез диети, пози, планиране на времето и т.н. В нашата страна няма ограничения на раждаемостта и някои наложени в миналото стереотипи са с намалено влияние, но все пак няма шанс да видим по улиците мъж с тениска, на която пише: „Роди ми се дъщеря. Не виждам смисъл да строя дом и да посаждам дърво”.

Автор: Ростислав Райчев, обикновен баща

Към Всички мъжки страхове. Част 2