За абортите според Бог

Темата за абортите има много аспекти – той е личен избор, има социален отзвук,  може дори чисто физически да бъде дилема, а няма как да подминем и факта, че аборът е също и сериозен морален казус.

И за да бъде още по-сложно (както често се случва в живота) освен всичко това, е възможно да се намеси и религията. У нас официалната религия е християнството и ние решихме да потърсим човек, който е навътре в спецификата на религиозните ценности, за да си поговорим с него за това осъжда ли православната църква абортите или не, и може ли човек в подобен труден момент да намери утеха във вярата си.

Доц. Костадин Нушев e преподавател по "Християнска етика" в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и се съгласи да отговори на всичките ни въпроси. Ето и какво научихме ние:

Направо на въпроса – каква е официалната позиция на църквата и Библията по въпроса за това редно ли е да се прави аборт?
Християнската гледна точка е в защитата на живота – с други думи - отстояването на свещения му характер още от неговото зачатие. Тоест – официалната позиция не е с положителен знак към подобен акт. 

Има ли религии, които го одобряват?
Основните, големите, световните религии винаги гледат на живота, като на Божи дар. Той е в защита на самия Бог, който е създател или източник на живота. Естествено, различните ситуации, при които един новозаченат живот може да бъде прекъснат или прекратен още преди раждането, са драматично преживяване и има значение дали то е умишлено деяние, което обременява с чувство за вина…

И грях… Грях ли е да се направи аборт?
Да, когато е умишлено и целенасочено умъртвяване на нероденото човешко същество. Ето това е много важно - за да е грях, то трябва да е преднамерено.

Можем ли в този смисъл да кажем, че според религията абортите са нещо лошо, защото по този начин човекът иззема функциите на Бог, който решава въпросите с живота и смъртта?
Можем и така да кажем, да. Ние не сме абсолютни господари на живота, той винаги е дар. Дори ние с вас не сме тук просто така, за лични заслуги, тук сме, защото сме получили живота си като дар от нашите родители… 

Интересно ми е има ли в Библията случаи с подобен контекст?
Не. Но в Стария Завет сред 10-те Божи заповеди е забраната за убийство. Тя е универсална нравствена, етическа и дори правна норма, защото в Древния свят законодателството е имало тези две неразривно свързани страни. И в днешно време правните норми се основават върху моралните. Естествено, в съвременното плуралистично общество я има и свободата - толериране на различните светогледи и на различните етически позиции. Затова например нашето законодателство е основано върху един обществен консенсус относно това коя е моралната норма. В древността заповедта за защитата на живота и забраната за убийство се разглеждат в един интегрален смисъл (което се отнася и за собствения ни живот - забраната за самоубийството), защото ние не сме господари с подобни привилегии. Тази забрана се отнася и за живота на ближния, за всеки един човек и в този смисъл важи и за живота на нероденото дете.
В Свещеното Писание намираме виждането или истината, че Бог е промислител, Той, като Господар на живота, вече е господар на бъдещето на неродения човек. Тоест още от утробата на майка си, съответният пророк или праведник, вече е избран от Бог. Това ни показва, че сам Бог защитава живота и той в своя творчески и промислителен план вече има и бъдещето на човека. 

Тоест съдбата на човека вече е предначертана?
Не във фаталистичния смисъл на израза. Не, че Бог всичко е наредил и от човека нищо не зависи. Бог е творец на живота, той по тайнствен начин го създава. Но не само чисто билогически, защото зародишът не е само биологичен субстрат, според религията той вече е генетично отделно човешко същество. Днешната наука и медицина също доказват, че в момента, в който генетично двамата родители се съчетаят, чрез сингамията (оплождането на яйцеклетката), вече е налице генетично самостоятелен индивид, който в процеса на ембрионалното развитие приема и морфолигичната структура на биологичен индивид. От християнска и от религиозна гледна точка, той вече е в Божия творчески план, той вече е потенциално бъдещата личност. 

Вие самият за или против абортите сте?
Аз съм против.  

Добре, веднага мога да ви попитам тогава, какво да прави едно 15-годишно момиче, което е забременяло, няма пари, учи, живее с родителите си например - по-добре ли е да роди или не? Тази ситуация вече има и социално-икономически аспект. Дали от морална гледна точка бедността например е достатъчно основание и може ли да е основен движещ мотив за взимането на подобно решение? 

Църквата би ли осъдила подобно действие при наличието на тези условия?
Църквата се опитва първо да просвещава потенциалните родители и да акцентира върху един много важен християнски принцип, който е за отговорното родителство. За да бъдеш родител, е необходимо да си достигнал до определена степен на духовна, психологическа и личностна зрелост. По какъв начин абортът накърнява призванието на една жена да бъде майка? През последните години например се наблюдава ръст на абортите, за сметка броя на родените деца. Картината е за демографски срив. В същото време има много семейства, които имат репродуктивни проблеми и имат нужда от това държавата да спонсорира програми, които да им помогнат. Живеем в някакъв странен абсурд.   

Християнските ценности са стари, дори древни, има ли резон в това те да бъдат по някакъв начин осъвременени, да са по-адекватни спрямо съвременния свят?
Християнските ценности са древни, но те са винаги актуални. Начинът, по който Църквата ги проповядва е онова нещо, което може да им помогне те да стигнат до хората или да създаде прегради. Благодарение възникването на християнството целият ни европейски свят се е променил и съхранил. Правилото за защита на живота е изиграло много важна роля в тази посока. В гръко-римското общество на неродените и малките деца е гледано като на непълноценни човешки индивиди. Християнството е донесло хуманизирането на тези възгледи. Има забрана да се извършва аборт чрез лекарства, медикаменти… Това е довело до промяната на възгледите и благодарение на тези етически норми, днес е възможно да чувстваме като морален проблем извършването на аборт. В днешно време християнството отстоява своите ценности, не както го е правило в миналото, защото тогава те са били по-общоприети. В момента Църквата е в много важен дебат с редица други принципи - например на еволюционизма, натурализма… Съвременни светски секуларни учения, според които удобството на човека, майката и нейният комфорт сa водещото, което трябва да мотивира и аргументира нейното решение. В този смисъл християнските ценности изглеждат остарели. За щастие наблюдаваме, че има известно завръщане към тях и дори преоткриване. Така или иначе според християнството едно от най-важните неща е взимането на решение.

Не е ли малко противоречиво - хем трябва да взимаме решение, хем то може да бъде осъдено?
Ако имаш право да избираш, условно между добро и лошо, и църквата те осъди, когато избереш лошото, тогава за какво ти е този избор?
Тук въпросът не е за осъждане. То е по-скоро предупреждение, че подобен избор може да бъде много травмиращ за самия теб. 

Християнството строга религия ли е?
То се основава на Божието милосърдие и Божията любов. Любовта към човека и любовта към Бога. Всъщност може да се каже, че тази религия е най-милосърдната, най-хуманната. Религията е ориентир за човека. Църквата не заклеймява човека извършил аборт, обаче го предупреждава, че ако е съзнателен избор, е много тежко провинение, което рано или късно ще доведе до вътрешна тревога и конфликт със съвестта му.

Ако сме съгрешили какво можем да направим?
Когато извършим тежко провинение пред Божията воля, закона и пред самата отговорност на това да бъдем родители, все пак имаме възможност за покаяние. От каноническа гледна точка църквата предлага възможността чрез преосмисляне човек да се промени, да осъзнае грешката  и да отхвърли бремето на вината. Естествено, възможно е и съвременният човек изобщо да не чувства вина или грях. Днес тези понятия са изтласкани от съзнанието на хората.

Как се извършва това покаяние, трябва ли да отидеш да се изповядаш?
Естествено - това е един от начините.

А какви други начини има?
Чрез вътрешен размисъл, чрез преосмисляне и преоценка на поведението. Имайте предвид обаче, че от християнска гледна точка, покаянието е свързано с абсолютен отказ повторно да се извърши подобно деяние. За съжаление в практиката се сблъскваме с хора, които късно осъзнават вината си и няма как да си възстановят възможността отново да станат родители.

Според вас българите вярващи ли са?
Те са вярващи, но по отношение на тези практически въпроси от ежедневието, като че ли са се отдалечили от смисъла и значението на вярата като ръководно начало и принцип на човешкия живот. 

Църквата има ли стремежи и желания да промени начина, по който достига до хората?
Да, това е въпросът за т.нар. обновление. Той най-вече е за това в кои области и в кои насоки може и трябва да има такова. По принцип традицията е за запазване на древното предание. От догматическа гледна точка то не подлежи на промяна. Има обаче постоянен процес на обновление по отношение на пастирството, мисиноерското просвещаване, проповядването. Факт е, че заради годините на атеизъм хората са се отчуждили донякъде от вярата. Нужно е обновление на диалога между Църквата и съвременния човек, защото в момента тя е малко в периферията и не може да изпълнява мисията си. Нашата църква прави опити в тази посока. Като цяло тендецията е за баланс между обновлението и съхраняването на традицията. Ако не се обновява, закърнява, но пък ако не съхранява своите традиции, може да загуби своя смисъл. Трудно е. 

Добре, но ако тези промени не се направят, можем ли да виним някого за греховете му, при положение, че не знае кое е угодно на Бог и кое не?
Първото и най-важно нещо е да има просвета. Ако говорим конкретно за абортите, понякога се случва бременността да бъде прекъсната без вина от страна на майката, но тя въпреки това да изпитва такава. Ето тук е ролята на Църквата – тя трябва да намери начин да успокои и да разграничи различните казуси. Има значение дали подобно деяние е преднамерено или не.

Какво можем да кажем като заключение?
Че църквата не е строга изобличителка на човешките грешки, тя има по-скоро грижата да вразумява и да дава духовна мъдрост на човека по отношение на това как да взима правилните решения във всяка една ситуация. Не чрез наставления или заклеймяване чрез заплахи. Християнството е снизходително и състрадателно към човека, който изпитва тежки морални колизии и трудности.