Глава 1

Началото

В началото винаги стои една среща. Специална, обикновена, случайна или предизвикана и нагласена, но най-ве­че среща между двама души, която поражда интерес, желание, вълнение, планове, мечти.

Тази среща не е просто физическа, а среща между двама индивиди, които имат своя история, тревоги, страхове, нужди и мечти. Всеки поотделно е пре­живял някакъв път, водил е своите бит­ки, минал е през разочарования, уро­ци и радости. Положил е своите цели за бъдещето, планирал е стъпките и е поставил своите предупредителни табели, за да се предпази от онези пре­дишни грешки, които вече е правил. Колко е лесно да срещнеш човек, който да пасне на „картата“ в твоя ум? И колко е лесно да съвпадне тя с неговата „карта“?

За добро или лошо, отношенията между хората се развиват с времето и поетапно. Може би щеше да е дос­та по-лесно, ако можехме да „прочетем“ цялата карта на другия още в началото, но дали бихме тръгнали с него по пътя тогава? Дали бихме избрали да поемем по пътя, ако знаехме онези неща, които бавно научаваме за другия и за неговия път, омаяни от розовата мъгла на любовта и привличането. Онази мъгла, която ни помага наивно да се впуснем в предизвикателството на новата пътека, водени от нашата собствена нужда, мечта, надежда, да преживеем нещо ново, вълнуващо, трайно, сигурно, ста­билно и щастливо.

Опиянени от аромата на тази розова мъгла, ние по­емаме по начертаната пътека, внезапно познали под­ходящата компания, с която, хванати за ръка и с боси крака, да поемем напред. С всяка следваща крачка обаче започваме да усещаме лекото боцкане по стъпалата от камъчетата по пътя, което става все по-осезаемо и чес­то. То привлича все повече вниманието ни към себе си и изважда погледа ни от розовата мъгла. И така – докато усещането не стане толкова болезнено, че да започнем да гледаме в краката си и да търсим решение. Да обу­ем обувките си, да спрем, да поискаме да ни носи дру­гият? Да погледнем в него – дали и той се препъва, или продължава да крачи уверено напред? Докато усетим увеличаващата се дистанция между телата – заети от мислите за камъчетата, ядосани, че нещо съсипва без­метежното ни приключение, се оказва, че сме стигнали до кръстопът. Как се появи този кръстопът? Не присъст­ва на картата ни. Възможно ли е да има и друга карта? Различна? Страшно ли е това?

Едва тогава двойката е готова да седне на първата маса на преговорите и да постави своята карта пред себе си. Да сравни и да очертае различията. Именно тази първа среща е началото на връзката между тези двама души.

Това е срещата между мъжа и жената. Не е задължи­телно да е точно по тази формула в полово отношение, разбира се. Може да са двама партньори от един и същ пол. Това е среща между двама души, които са нечии деца, нечии братя или сестри, които са били щастливи от модела на родителите си или пък са твърдо решени да не бъдат никога като тях.

Процесът на свързване се случва, когато тези двама души са извървели вече част от пътеката с камъчетата и са успели да вземат няколко решения на онези кръсто­пътища, които вече споменах. С всеки кръстопът са ос­ветили по-голяма част от картите в ума си, видели са все повече от картата на другия и са намерили решения как да продължат напред, гледайки все повече в една обща, тяхна картина, преливаща се и сливаща два свята.

Представете си малки балончета, пазещи моменти, които ние искаме да преживеем. В едно от балончетата може да е представата ни за време, прекарано с люби­мия, как се смеем и ядем сладолед в парка. В балончето на другия може това да е четене на книга, докато той гали косата ти. Там са и общите планове, от това в как­ва къща си представяш, че ще живеете, до това дали ще имате куче, как ще празнувате рождените дни, как ще почивате през лятото или зимата, как виждате себе си след пет години, ще имате ли деца и колко ще са те. Тези хиляди балончета около нас ни подсещат за пътя, кой­то трябва да поемем, за задачите, които имаме. Те носят в себе си онова, което ние сме избрали да видим като „щастие“. Инжектирали сме в тях надеждата си, че ко­гато успеем да го осъществим, балончето ще се спука и ще ни засипе с удовлетворение, щастие. Поставили сме си задача тези балончета да станат реалност и да имаме достъп до това щастие постоянно.

Разбира се, че процесът на сливането предполага и една преоценка на всички елементи от нашите карти, на всички балончета, които сме създали. Изисква подреж­дането им по важност, изисква гъвкавост и готовност да се разделим с някои от образите, които сме нарисували, които сме виждали като част от живота си. Понякога е изключително трудно да се откажем от някое от балон­четата, което сме определяли като много значимо, но то не присъства в картината на другия. Един от начините за справяне е отлагането. Не сме готови да приемем иде­ята, че нещо няма да го има, и сключваме сделка вътре в себе си, че ще се върнем към него на друг етап, че ще почакаме малко и може би тогава ще има по-удобен мо­мент да го внесем в общата карта. Тази сделка често ос­тава само в нашите глави.

И така, като следваме пътеката, минаваме кръсто­път след кръстопът и сливаме все повече картините в една, ни се иска да започнем да създаваме тези балон­чета и в действителността. Заедно. И едно от големите балончета може да е именно дете. Тук е важно да кажа, че този процес не е винаги толкова романтичен. Може балончетата и в двете карти да са еднакви по големина, значимост и решението да дойде съвсем магично. Поня­кога обаче не се получава точно така.

В началото на пътеката, когато голяма част от обща­та картина е именно твоята собствена, а сливането още не се е случило съвсем, може прибързано да поискаме да създадем общото балонче „дете“. Още преди да сме сглобили цялата картина, преди да сме опознали добре другия и да сме се договорили за съществените и при­оритетни неща. С две думи, още не сме опознали дру­гия, не сме видели как ще се договаряме, кой от какво ще трябва да се откаже, не ни е ясно кой откъде идва, какво носи в куфара с история и какво от него смята да използва. А това не е никак лесен процес. Много двой­ки не успяват да преминат през този етап и се разпадат още преди пукането на балончетата.

Да предположим, че независимо колко е дълъг пъ­тят, колко са ясни картите ви, вие взимате решение да активирате работата по балончето „дете“.

Върнете се в спомените си към този етап, в който сте се срещнали. В който сте били двама души, носещи със себе си своите куфари с история и обе­щания за това какви родители искате да бъдете, въобще же­лаете ли да бъдете родители и какви НИКОГА не бихте искали да станете. Помислете и защо?

Каква е причината да искате или да не искате да бъде­те като родителя си от същия пол? Каква е причината да искате или да не искате да бъдете с човек като роди­теля ви от противоположния пол? Но не просто ей така набързо, запишете си негови качества, действия, цен­ности. Сигурно се питате каква е връзката с настоящата тема? Проявете търпение и ми се доверете.

Помислете и за другата страна на монетата. Неща­та, които харесвате в техните взаимоотношения, и не­щата, които не харесвате, защото именно там най-често попадаме в капана на заблудата. Мислим си, че ако не искаме да сме като майка си, то трябва да правим точно обратното на това, което е правила тя. Но има и неща, които сме харесвали, които са ни давали положителни умения, преживявания, ценности. Променяйки лошите, не можем да попълним целия букет от хубави човешки качества, нали?

Темата за целостта на образа, целостта на картата в ума на всеки, за фазите и нуждата от поетапно открива­не на „цялото“ е много важна. Като прибавим и факта, че ние не сме статични предмети, а живи хора, на които постоянно се случват разни неща, и те ни дават възмож­ност да учим нови уроци – кои навреме, кои по-рано или по-късно, става още по-сложно. Споделям това неслу­чайно. Ще видите, че ще стигнем дотам и до най-честото обвинение: „Той/тя в началото беше различна, когато се запознахме, а сега се промени. Вече не прави това и това, вече не знам дали го/я познавам. И не знам защо и кога стана тази промяна“. Ще поставим тази табела тук, за да ни подсети откъде сме минали, за да стигнем до ОНАЗИ точка.