Изкуството винаги ме е вълнувало!
Опитвайки се в синхрон с настроението си да бъда поетичен, бих казал, че то продължава да докосва най-съкровените струни на моята душа-арфа. Музиката, например, ме е милвала още във вътреутробния ми период. Ако щете вярвайте, но някои парчета ми действаха направо разтанцувално. Но не за това върховно изкуство искам да споделя. Не помня вече откога, но открай време се заплесвам по най-различни и разнообразни образци на изобразителното майсторство.
Отдавна съм на "ти"
с рисуваните и анимирани тълпи човечета, животинчета, говорещи гъбки, цветя, облачета и слънца. Имам и няколко само мои невероятно сладурски изрисувани и оцветени книжки. Истината е, че през кратки периоди от по няколко дни, те отново и отново неминуемо грабват вниманието ми. С неувяхващ интерес и удоволствие отделям часове да разглеждам всяка от чудните, специално защитени от късане, вълшебни странички.
Вече съм на цели година и девет месеца
и може би в причинна връзка с физическото и интелектуалното ми израстване започва да ме привлича възможността сам аз да пресъздавам образи, пейзажи, конструкции, светове дори. Искрено вярвам, че никога не е рано човек да стъпи на широкия друм, проправен от великия загадъчен Леонардо. Сега все още съм в творчески период на скициране, проектиране и от време на време по някоя графика. Експерти по изобразителното изкуство биха го охарактеризирали като авангардно, абстрактно разбиране и възпроизвеждане на действителността. Аз обаче виждам в тези си ранни произведения съвременен модерен реализъм с леко изявен уклон към равнинната геометрична графика.
Интересите ми към рисуването и проектите ми да се изявя и в панорамната стенопис
постоянно ме тласкат да търся израз на идеите си върху стените вкъщи. Напоследък го правя тайно и на по-скришни местенца, тъй като наскоро срещнах неразбиране от страна на мама и на баба. Не дооцениха последното ми увлечение – маринизма – и вдигнаха доста шум по повод един невероятен морски пейзаж. Изпълнен с цветни флумастери и тъмносин маркер, разположен на видно, под голямото огледало в антрето, беше много много жив и драматичен. Казвам "беше", защото безжалостно го заличиха, боядисаха и за съжаление в момента гостите няма как да се насладят на солената морска атмосфера, която пръскаше от творбата...
Сега имам планове да се пробвам в стъклописа
върху релефните стъкла на интериорните врати. Би могло да излезе нещо, но имам съвсем скромен опит, нямам учител, а и флумастерите ги скриха. Но разчитам на изобретателността си и на доброто качество на цветните ми моливчета...
Както виждате, иконописа го оставям за по-нататък
Ще ми се да сътворя нещо по-трайно и затова се оглеждам за подходяща гладка и достъпна дървена повърхност. Мисля, че таблата в спалнята на мама и тате, както и външната врата, на първо време ще задоволят скромните ми амбиции.
Пожелайте ми успех и дано този път най-сетне срещна разбиране и одобрение от страна на "домашната художествена критика".
Ваш Мишо да Винчи :)
