Ето я простата житейска история:

Средностатистическо, както се казва, семейство. Жената е амбициозна и отракана, работи повече от мъжа, и естествено - изкарва повече пари. Той от своя страна не е лош, просто му липсват хъс и спортна злоба, за да се издигне професионално. Имат един син, който ходи на училище. Ситуацията с работата не се променя с години, и постепенно чувството на неудоволетвореност и гняв изпълват жената - според нея тя няма мъж до себе си, а неудачник. Семейните скандали стават ежедневие, и то пред детето. Посланията „Да не станеш неудачник като баща си!”, „Престани да мързелуваш, ако не съм аз - няма да има какво да ядете!” стават задължителна част от женския репертоар. Но съдбата е със собствено чувство за хумор - и постепенно синът приема страната на баща си и започва да му подражава - предпочита да чете книги вместо да ходи на допълнителни частни уроци, четворките в бележника стават мнозинство, амбициите „за успех в живота” сякаш отсъстват. За всичко това в очите на жената –естествено - пак е „виновен” бащата и кръгът се затваря. Магистралата на живота се е свила до квартална уличка с табела в началото: „Път без изход!”

Всъщност изход има. Действително не е лек. Но в сложните човешки отношения други решения освен тежките не вършат работа.

Жената, ако иска да запази ролята си на съпруга и майка, трябва да се откаже от ролята си на амазонка. Въпреки че тази роля е ужасно примамлива и въплъщава мечтите на поколения представителки на женския пол! Особено в наши дни, когато направо от пелените околните ориентират момичето в избор на професия, насърчават за „разкриване на таланти и възможности”, стимулират успехите в спорта и училище, и въобще - напътстват навсякъде и във всичко, само не и в бъдещата роля на жена и майка.

Естествено, че е привлекателна идеята да се извисиш над мъжете и да ги сложиш „в малкия си джоб”!

Какви възможности за доказване и самоутвърждаване крие тази идея, нали?! Само че легендата за амазонките неслучайно гласи, че те са убивали не само възрастните мъже, но и своите собствени новородени синове! За мъже в техния свят просто не е имало място - тогава, в миналото, както и сега, в настоящето! В основата си нищо не се е променило, просто времената в които живеем, не са така кръвожадни както някогашните.

Житейската истина е, че ако се откаже от ролята си на амазонка, жената в никакъв случай не би загубила автоматично и ролята си на делова бизнес дама. Знак на равенство между тези две понятия не трябва да се поставя, по-добре да се погледне на ситуацията от различна гледна точка - например от гледната точка на сина от описаната в началото история. Твърде възможно е той да не приема по същия начин майчините успехи както тя самата ги приема - и той да няма нужда от ремонт на стаята, нова придобивка или скъпа почивка, които осигуряват именно „майчините пари”. По правило това са ценени за възрастните материални придобивки, докато за детето е важен контактът с родителите. В неговите очи никакви забавления не могат да компенсират добрите семейни отношения.

Уважаема госпожо амазонка! Ако осъзнавате смисъла на написаното дотук, може би ще започнете преоценка на своите велики професионални достижения? Вие се възприемате като реализиран човек, а мъжа си като жалък неудачник? Тогава се опитайте да видите семейството си през погледа на сина си, който вижда своята майка рядко, и даже в тези редки минути тя по правило се занимава предимно с предявяване на претенции към околните. А бащата от своя страна е търпелив, грижовен, дори малко муден - но все пак намира време за игри с детето, за разходки и интересни разговори. Как сега ви изглежда картинката, госпожо? Кой всъщност търпи провал, и кой е успял? Никой не е успявал да върне времето назад и да направи отлетялото детство на детето си по-щастливо!

Така че нека не избързваме да лепим на мъжа етикета „неудачник”. Вместо това, по-добре да се опитате да разберете в какво - с оглед характера, желанията и възможностите му - той би се реализирал професионално по-успешно. И с какво, от друга страна, той допринася за възпитанието и развитието на вашето дете - защото пълноценната бащина роля не може да се изиграе от жената! При всички положения, ключовата дума е „ТАКТИЧНОСТ”! Защото в края на краищата, старанията си струват не само заради мъжа, но и заради семейната атмосфера, която е отровена от обвинения и обиди и се нуждае от озониране.

Както е казал един философ „Безинтересни хора на света не съществуват”. Тотални неудачници - също. Но съществуват бездарни учители, които дори и най-талантливото дете ще превърнат в посредствен ученик. И бездарни жени, които се самоутвърждават за сметка на мъжете си, а после се чудят защо синовете им не успяват да си подредят живота.

Автор: Ростислав Райчев
Обикновен баща

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg