Следродилната депресия е широкоразпространено явление сред младите майки, които често сами или с помощта на свои близки могат да разпознаят признаците й, но като че ли като стане дума за мъже и следродилна депресия, темата звучи някак не в реда на нещата. Защото майката е тази, която изживява всичко – на физическо и психологическо ниво. Факт е обаче, че и силният пол е засегнат от подобни чувства. Ето и едно доказателство за това – историята на пастора Джарид Уилсън, публикувана в time.com.

Пост депресията при мъжете след раждането на първото им дете

Джарид Уилсън бил повече от развълнуван, когато разбрал, че жена му е бременна и очакват първото си дете, защото от дълго време мечтаел именно да бъде баща. Но в месеците след раждането на сина му през 2015 година, той изпитвал палитра от емоции – много от тях негативни.

„Жена ми осъществи веднага връзка с бебето, което беше в утробата й преди това, а аз просто се срещах с детето и осъзнавах, че целият ни живот ще се промени. Беше странно всичко, което се случваше, защото обичах нашето дете, но връзката някъде се късаше. В главата ми се въртяха всички мисли от типа, че не заслужавам това, което ми се случва, че не съм добър баща и че никога няма да мога да го оценя“, разказва за чувствата си тогава Джарид.

Младият баща се отдръпнал от жена си и сина си, винаги страхуващ се, че ще направи нещо погрешно или че ще нарани детето. Нещото, което му помогнало да разпознае признаците на депресията, е травма от детството, след която бил изпаднал в подобно състояние. Когато синът на Джарид бил на 4 месеца, решил да се консултира със специалист.

Консултациите в комбинация с антидепресанти, както и силната вяра на Джарид му помогнали да излезе от депресията след раждането на сина му. Но това, което го прави щастлив е, че може да сподели историята публично, за да могат и други мъже да осъзнаят, че не са сами в борбата си със своите чувства и емоции след раждането на съпругите им.

Всъщност следродилната депресия при мъжете не е нещо ново. Но за нея се говори много по-рядко в сравнение с тази при жените. Причината е, че бащите не се разглеждат като обект, който би могъл да бъде засегнат от подобни чувства, което звучи напълно логично, но не и в действителност.