Събудих се тази сутрин с желание да усетя духа на коледните празници, но това, което се случи беше по-дълбоко затъване в онова странно състояние, което някои наричат коледна депресия. Наблюдавам хората около себе си и забелязвам, че не съм сама в усещанията си, и ако не споделяме помежду си духа на Коледа, то поне споделяме мрачното си настроение.
Заслепени от наложените вече стереотипи, които ни налага обществото и най-вече медиите, ние сме размили до голяма степен истинското значение на този празник. Вместо лекота и щастие ние се чувстваме притиснати от „изискванията”, които трябва да покрием. Задължени сме да следваме правилата – коледна украса, коледни подаръци, поздравителни картички, коледен пазар. Цари хаос и напрежение в опитите ни да „оправдаем” очакванията на празника. Въпросите, които мъчат повечето от нас са „Как ще се справя финансово?, Какви подаръци да купя?, Да замина ли по празниците? С кого ще посрещна Коледа?”. Коледа се превръща в едно бреме, задача с повишена трудност или трап, който трябва някак да прескочим.
Бързаме! Бързаме и улисани от мрачните си мисли и зависимостта към стреса, сякаш наистина очакваме не празник, а реализирането на толкова разпространения слух за края на света. С последни сили „бутаме” оставащите работни дни, ходим на тържества с колеги, смеем се... Привидно всичко е по правилата, но душата ни е присвита от собствената ни неувереност - добре ли се справяме?
По празниците се опитваме да наваксаме освен с добрините и със стоплянето на вече охладнелите отношения между хората. Сещаме се за близки и приятели, които не сме чували или виждали отдавна. Самозаблуждаваме се, че една картичка и един коледен SMS биха запалили искрата на обич, която може би вече сме загубили.
Хей, забързани, задъхани и претоварени хора! Да поемем за малко дъх, да се успокоим, да се огледаме! Коледа идва! Този светъл празник не бива да приемаме като поредната отметка в графика си, защото той е наситен с мъдрост! Знам, че въпреки всичко - на едно по-дълбоко ниво вътре в себе си можем да открием онези неща, които са значими за нас, които са истински, които са изпълнени с доброта.
Знам, че е трудно да забравим проблемите си и да забавим ход, защото сме набрали инерция от вечното състезание на живота. Но Коледа е семеен празник, празник на споделянето и топлината в отношенията ни с най-близките хора. Именно сега си спомняме нашата принадлежност, нашата цел и се прокрадва желание да направим не себе си щастливи, а някой друг. Може би това е тайната и за нашето щастие.
Това е време, в което ние търсим нашето уникално пространство и търсим хората, с които да почувстваме празничния дух. Общуването, смеха и хармонията в отношенията засилва звука на нашите собствени звънчета... Чувате ли коледния звън в сърцата си?
Коледа не е единственият шанс и време, в което да се научим да бъдем по-добри, но тя може да ни вдъхнови. Трудно е да върнем нашето положително настроение, но веднъж усетим ли красотата и осъзнаем ли смисъла на празника, цялата суматоха и суетене избледняват. Защото не е нужно да имаме перфектната подготовка, перфектната украса и да имаме перфектните подаръци, за да се почувстваме добре...
Ние вече знаем, че Коледа е в нас!
Бъдете скромни в желанията си и искрени в душите си... И в Коледната нощ затворете очи, усмихнете се и пожелайте с цялото си сърце:
„Щастие за всеки даром - и нека никой да не бъде пренебрегнат!”
(„Пикник край пътя” – Аркадий и Борис Стругацки)
Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg
