Бъдещи майки, как трябва да се храните през есента?

Този въпрос не е излишен, тъй като едва ли има жена, чието меню да не се промени през бременността

Този въпрос не е никак излишен, тъй като едва ли има жена, чието меню да не се промени значително през бременността.

Но на какво да отдадете предпочитанията си? Топла супа или готвено ястие с месо и зеленчуци, плодове или пък протеини като извара и яйца. Истината е една – яжте от всичко, но с някои малки правила. За да получава бъдещото бебе всички необходими хранителни вещества на първо място е нужна разнообразна храна.

Търсете алтернативи

През бременността апетитът понякога се променя до неузнаваемост. Заменете изпадналите в от менюто ви ястия с близки до техния състав продукти. Например, ако не ви се яде месо, компенсирайте липсата му с извара или сирене. Калцият е важен за плода, а именно в млечните продукти той е в големи количества. Може да включите в менюто си различни ястия и максимално да разнообразите менюто си с каквото ви се похапва – както от месо и риба, така и от зеленчуци, извара и яйца.

Хранете се често и в малки количества

Ако нямате сили да се справите с три пълни хранения на ден, разделете ги на няколко части, като си похапвате на всеки 2-3 часа. Освен това, този начин на хранене е много по-полезен за организма: ако организирате менюто си така че то да включва две закуски, обяд, следобедна закуска, вечеря и чаша мляко или айран преди лягане, няма да чувствате тежест в стомаха си, а няма да ви мъчат и киселини.
Много важно е да ограничите солта. Не прекалявайте със солените храни, защото те увеличават жаждата и подуването.

Приготвяйте храната правилно

Използвайте „щадящи“ методи на готвене, като задушаване, варене, печене или готвене на пара. Приготвената по този начин храна се смила по-лесно и не дразни лигавицата на стомаха и червата. Освен това, тези ястия са по-ниско калорични, защото съдържат по-малко мазнини.

Не злоупотребявайте, дори и с най-полезната храна

Всяка бременна жена знае колко важни са плодовете и зеленчуците за здравето на бебето, но и с тези продукти не трябва да се прекалява. Много плодове и зеленчуци, например, предизвикат алергични реакции и ако жената е склонна към алергии трябва да изключи от менюто си доматите, морковите, пъпеша, цитрусовите и други „екзотични“ плодове, ягодите и малините. Въпреки всичко, което ви съветвам, се доверете на интуицията си и не консумирайте плодовете и зеленчуците, които не ви понасят и обратно. Може да си направите и Вегатест.

Друга причина е, че плодовете и зеленчуците може да предизвикат киселини. Този проблем притеснява много жени във втората половина на бременността. Той се дължи на факта, че нарастващата матка притиска стомаха и стомашният сок се изхвърля в хранопровода, а по този начин се предизвиква усещане на дразнене и парене. Зеленчуците и плодовете повишават киселинността и може да увеличат това усещане, за това е добре да се консумират по-малко пресни плодове и зеленчуци (особено, ако са кисели). Наблягайте на бананите. Те намалят киселинността в стомаха и алкaлизират стомашното съдържимо.

Плодовете, понякога предизвикват и чревни разстройства. Благодарение на влакната, пресните плодове подпомагат работата на червата, но техният излишък може лесно да доведе до диария. Много често тези неудобства са причинени от сливи, кайсии, праскови, пъпеш, къпини, грозде. А някои плодове от този списък като грозде и сливи са виновни и за повишеното образуване на газове в червата.

Какво количество?

Според разработен от специалисти по храненето ориентировъчен списък, през есенните месеци бременната жена трябва да консумира:
- месо или риба – 180-200 гр на ден;
- яйца – по половин на ден или по 1 през ден (това се отнася за жълтъка, но белтъците нямат почти никакви мазнини и са източник на чист протеин – един/два белтъка на ден не биха ви навредили);
- млечни продукти – 500 мл течни продукти (мляко, айран и други), 50 гр извара (350 гр на седмица), 30 гр сирене (или 60 гр през ден);
- зеленчуци, плодове – 500 гр зеленчуци и 200 гр картофи, 300 гр плодове и 200 мл пресен плодов сок;
- макаронени изделия, зърнени храни, бобови – 80 – 100 гр на ден;
- хляб – 100 гр пшеничен или ръжен;
- масло – 25 гр краве (но не и маргарин);
- сол – не повече от 3 гр;
- захар – не повече от 50 гр. (по възможност я заменете с мед, но не повече от 30-40 гр. – 2-3 супени лъжици).