Адриана (37 г.) e млада и лъчезарна жена с 3-годишна дъщеря. Съдбата обаче й е отредила нелеката задача да се грижи сама за малката Сияна от самото й раждане. Завършила е НСА със специалност бадминтон. Именно на спорта, признава тя, дължи високия си борбен дух, чувството си за отговорност и дисциплина. Старае се редовно да поддържа добра физическа форма, което също й помага изключително много в грижите за детето. С нея си говорим за трудностите на самотното родителство в България, за приоритети, за ролята на мъжа в семейството и коледните празници без баща:

Ladyzone.bg: Наближава Рождество Христово - празник, в който семейството се събира около празничната трапеза. Много по-деликатна е обаче ситуацията, когато родителите са разделени и имат деца. При тях празничните дни са предпоставка за вземане на сложни решения от рода на това как и кога да прекарат празниците с децата си, за да им създадат възможно по-празнична и уютна атмосфера. Как се чувстваш ти като самотна майка в подобни моменти? Трябва ли според теб на празници като Коледа всички да бъдете заедно?
Адриана: "При мен нещата се изясниха още в самото начало. Таткото не пожела да припознае детето си за свое, и така още по време на бременността разбрах, че грижата ще е изцяло моя. Беше тежко, но приех случващото се с мъдро спокойствие. С дилемата дали да сме заедно или не на празници и рождени дни, на този етап не съм се сблъсквала, тъй като таткото не желае да вижда своята дъщеря. Семейството за мен и моето прекрасно детенце са майка ми, с която всички заедно живеем, и моят брат, с когото до момента сме празнували празници като Коледа и рождени дни."

Доколко е трудно да си самотен родител в България?
"В България е трудно да си родител по принцип. Но ако сам отглеждаш дете, е много по-трудно, заради социалния статус, който съществува. Парични помощи се отпускат от държавата само на крайно социално слаби хора. Когато получаваш някаква заплата, колкото и ниска да е тя, се счита, че имаш доход, независимо дали е достатъчен. Помощи за родители, които сами отглеждат децата си, няма. Детските надбавки, за които всички знаем, в размер на 35 лв., също са прекалено ниски."

Като самотна майка кои са твоите приоритети в живота?
"Финансовата стабилност е моят най-голям приоритет. Когато я имам, нещата от живота се случват много по-лесно. Другият ми приоритет е да създам уют в домашната атмосфера, разбирателство и сплотеност между мен и дъщеря ми."

Има една мисъл, която гласи: "Да бъдеш самотен родител означава да работиш двойно повече, да се тревожиш двойно повече и да проливаш сълзи двойно повече. Но да бъдеш самотен родител означава и да прегръщаш двойно повече, да обичаш двойно повече и да се гордееш двойно повече".
"Да, така е. Но колкото и да се опитвам да бъда и баща, и майка „да прегръщам двойно повече, да обичам двойно повече и да се гордея двойно повече", това не може да замени потребността на детето от втория родител. Винаги остава някаква празнина. Всяко дете има нужда от майка, но и от баща. Ролята на таткото не може да бъде заместена. А мъжкото присъствие е важно както за майката, така и за детето."

Мислиш ли, че ако двама родите не се разбират помежду си, ще бъде по-добре за детето, ако те са разделени?
"Да, смятам, че те трябва да бъдат разделени, защото когато има напрежение между двамата родители, децата го усещат, а това само може да им навреди."

Трудно ли ти е да се справяш сама? Как успяваш да лавираш между работата и отглеждането на детенцето си?
"Определено ежедневието е динамично. Трябва да бъда майка и домакиня, да се грижа както за прехраната, така и за себе си като жена. Затова съм изключително благодарна на своята майка, която неуморно ми помага в грижите за детето и за домакинството. Без нея нямаше да се справя. Благодаря й за всичко!"

Ако един ден таткото поиска да вижда детето си, ще му позвлиш ли?
"Разбира се, че ще му позволя. Това е нейният баща. Нямам право да настройвам детето си срещу него. След като не иска да живее с мен, аз не мога да го насиля. Такова е било решението му. Отсега я подготвям да знае, че няма баща, за да свикне по-лесно с мисълта. Знам, че един ден децата, които имат бащи до себе си, ще я питат: „А ти защо нямаш?” Засега знае, че няма баща. Когато поотрасне още малко, не знам, ще действам според ситуацията."

Какво послание би отправила към самотните родители, за да съхранят празника в душата на детето си? А и своето, разбира се?
"Бих им казала да се наслаждават на всеки един миг, прекаран с техните дечица, за да се чувстват те обичани и значими. Аз го правя непрекъснато!"