Всеки родител иска детето му да се радва на добро ментално здраве и развитие. Все повече деца от всички възрасти обаче се сблъскват с тревожност, депресия, ниско самочувствие и поведенчески проблеми и може да мине дълго време, преди семействата им да получат адекватна помощ.
Д-р Били Гарви е старши специалист в една от най-големите и престижни педиатрични болници в света. С над двадесетгодишен опит в сферата той иска да увери родителите, че няма лоши деца и че повечето трудности в развитието и поведението са преодолими, ако следваме изложените в тази книга принципи. В нея той споделя стратегии от клиничната си практика и предоставя инструменти, с които родители и специалисти да се справят по-добре с предизвикателствата в различните етапи на психическото и емоционално развитие на децата във всички възрасти.
Независимо дали имате малко дете, или тийнейджър на прага на зрелостта, като се запознаете с основите на доброто психично здраве, ще можете да му помогнете да преуспява във всеки етап от развитието си.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Прочетете по-долу избран откъс от "10 неща, които трябва да знаете за психичното развитие на детето".
Единствената универсална истина на детството е, че винаги има надежда. Като педиатър, занимаващ се с проблемите в развитието, който работи със семейства повече от двайсет години, съм виждал как най-неспокойните бебета могат да бъдат успокоявани, как енергията на най-непокорните малчугани се насочва към желани модели на поведение, как най-чувствителните деца се разгръщат емоционално, а „най-лошите“ тийнейджъри намират себе си.
Моята клинична практика варира от оказване на помощ в първите седмици от живота на бебета, които са затормозени от студа и глада във външния свят, до работа с тийнейджъри на прага на зрелостта, борещи се с психически разстройства, които смазват както тях, така и близките им. Тази книга има за цел да ви помогне да подкрепите децата на всеки етап от това пътуване. Ако се грижите за малко дете, тази книга е за вас. Ако сте родител на тийнейджър, тази книга също е за вас. Целта ми е да ви съдействам да изградите необходимите умения, за да помагате на децата и тийнейджърите, като обясня ключовите етапи на развитие, през които преминават нашите деца, и връзката на тези етапи с психичното здраве. Често предполагаме, че времето само по себе си ще научи децата ни на тези важни умения. Но времето не ни учи на нищо. Само защото детето може да заспи само, не означава, че се е научило как да се успокоява само. Дете в началното училище все още може да има гневни изблици, а тийнейджърът може да е пропуснал ключови аспекти на привързаността. Всички деца са изложени на риска големите да забелязват възрастта им, а не за какво трябва да им се окаже помощ. Когато очакваме децата ни да са наясно с нещата само защото са на определена възраст, може да станем причина да се провалят. Вместо това едно от най-добрите неща, които можем да направим, е на първо място, да снижим очакванията си, да приемем децата на текущото им ниво на функциониране и деликатно да им помогнем да развият по-нататък своите умения в конкретната област, в която имат проблеми.
На тези страници ще споделя какво научих относно насърчаването на стабилно психическо благополучие у децата, така че да им осигуря най-добрия шанс в бъдеще да избегнат психични разстройства. Четиринайсетте години обучение в университета ми предоставиха научната основа, за да бъда полезен, но честността и доверието на хората, които срещнах в клиниката, ми дадоха представа за най-големите предизвикателства, страхове и тревоги, които децата ни преживяват. Учих се от всеки един човек, за което благодаря на всички. Разбира се, научните изследвания ръководеха подхода ми, но децата са тези, които ме научиха какво дава резултати. Бих искал да обърна внимание, че макар да съм променил имената и част от личната информация на хората, които съм споменал в тази книга, от съображения за поверителност, самите истории са истински.
Много от нас се чувстват изгубени като родители и желаят да има наръчник, който да ни помага да се ориентираме в трудната задача да отгледаме децата си като щастливи и здрави личности. Тази книга има за цел да развие нашите умения като родители и настойници, за да се справяме по-добре с всякакви предизвикателства, които срещаме в този процес. Ще разгледаме също така как да отвръщаме на емоциите на нашите деца дори в случаи, когато тези емоции са прераснали в психически разстройства. Макар аз да не мога да видя всеки читател лично, се надявам да споделя с вас част от това, което може да изпитате, когато срещнете някого като мен в клиниката. Става все по-трудно да се получи подкрепа от специалист, тъй като списъците с чакащи се увеличават по целия свят поради това, че все повече деца изпитват трудности, а няма достатъчно налични ресурси. Тази сурова реалност още повече обременява тези, които отчаяно търсят помощ, и често задълбочава проблемите, с които се сблъскват децата, за които се грижим. Своевременното установяване и отстраняване на психичните затруднения е най-добрият начин за справянето с тях, но много семейства чакат с години, преди да посетят опитен специалист. Повечето никога не го правят. Но все пак има надежда. Тук съм, за да ви кажа, че зад тези затворени врати няма магия и животът не се случва в консултативния кабинет. Децата, с които работя в моята клиника, все още се нуждаят от напътствия в реалния свят. Ако не можете да получите достъп до професионална подкрепа в момента, не се обезсърчавайте. Все още можете да направите много, за да насочвате и подкрепяте детето си, когато се сблъсква с предизвикателствата на живота.
Надявам се, че тази книга представя ясни и постижими решения на някои от тези предизвикателства. Независимо от възрастта на вашето дете бих ви насърчил да я прочетете от началото до края, за да разберете всеки етап от развитието. Ако имате малко дете, това ще ви подготви за бъдещето му. Ако имате тийнейджър, не е твърде късно да се върнете назад и да се съсредоточите върху основните проблеми на развитието и благополучието.
Нашето общество тъне в душевна мъка и толкова голяма част от бремето в ежедневието ни изглежда като съдба, която трябва да приемем. Самоубийството е една от водещите причини за смърт сред тийнейджърите и сред нашите връстници. То опустошава семействата и общностите по начин, по който малко фатални заболявания го правят. Смятам, че това е така, защото подобна разтърсваща загуба всъщност може да бъде предотвратена и осъзнаването на това утежнява това толкова ненужно страдание.
Услугите за психичното здраве на възрастните по целия свят обикновено са достъпни за хора с възможности или с тежки и хронични заболявания. Но по-голямата част от психичните разстройства започват в детството, обичайно преди юношеските години. Без подходящата подкрепа тежестта на тези ранни стадии на психичното заболяване може да имат доживотни последствия върху самочувствието, отношенията и ежедневното функциониране на човек. Но нито едно дете, независимо от неговата среда или темперамент, не е обречено да страда от психично заболяване.
Когато срещна дете в клиниката, винаги ми се иска да съм му помогнал в неговата борба много по-рано. Ако усетите, че детето, за което се грижите, страда повече, отколкото можете да понесете, моля, потърсете помощ. При първия знак за проблем аз бих настоял да посетите семейния лекар или за по-малките деца в предучилищна възраст – детския медицински специалист. Докато чакате за среща с клиничен специалист, има много неща, които можете да направите, за да помогнете на всяко дете, което се измъчва, така че, докато се осъществи срещата, нещата всъщност да са се подобрили, а не влошили, или дори да се окаже, че вече няма нужда от такава консултация.
Всички трябва добре да познаваме ранните признаци, че детето изпитва трудности, за да сме сигурни, че ще ги видим възможно най-скоро, вместо да чакаме то напълно да рухне, преди да предприемем нещо. Това е двойно по-важно, защото посещението при специалист е наистина трудно. Обществената система е толкова претоварена, че много семейства чакат с години за първата си консултация, което означава, че докато дете с психично разстройство посети специалист като мен, състоянието му обикновено се е влошило до такава степен, че то самото, семейството и професионалистите, които го поддържат, са изтощени и не знаят какво да правят. Моите колеги с частни практики също са претоварени. Търсенето стана толкова голямо, че вече много от тях не приемат нови пациенти.
В следващите глави ще разгледаме как най-добре да снабдим децата си с уменията, от които се нуждаят за добро психично здраве, и нашата роля в отговор на предизвикателствата, когато възникнат. Нашите общности ще бъдат по-силни, ако успеем да намерим начин да гарантираме, че всички сме в безопасност, ценени и изпитваме чувство за собствено достойнство. Десетилетия наука и проучвания осветяват пътя. Номерът е да се намери златната среда между учебниците и реалния живот.
През 2019 г. кандидатствах за стипендия „Чърчил“, за да проуча как да подкрепям по-добре родителите, ръководейки развитието и психичното здраве на техните деца. Още помня последното интервю. Докато нервно чаках да ме повикат за последното препятствие от дългия процес на кандидатстване, открих, че се съмнявам в правото си дори да стоя в онази луксозна сграда, облечен с костюм, в който никога не съм се чувствал комфортно. Когато седнах пред групата от дванайсет интервюиращи, имах нужда от целия си самоконтрол, за да остана спокоен. Добре облечен мъж в средата на групата внезапно зададе първия въпрос: „Запознахме се с вашата кандидатура и честно казано, не вярвам, че има доказателства, че начинът, по който отглеждаме децата си, влияе на тяхното психично здраве. Моля, обяснете.“ Тази книга е разширена версия на моя отговор на този въпрос. Като се има предвид, че получих стипендията, предполагам, че са намерили отговора ми за полезен. Надявам се и за вас да е такъв.
Вижте кога едно дете има нужда от логопед в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
