„Сладка като мед” – това чуваме много често като комплимент към някоя жена. Но знаете ли, че в миналото пчеларството е било територия, недостъпна за жените. С вадене на мед се занимавали основно мъжете. От 2010 г. в България е учредено Дружество на жените пчелари. В началото там са членували около 40 дами, към днешна дата са над 100. Пчеларството вече не е територия само за мъже. Със самочувствие на добри производители те твърдят, че зад всеки добър пчелар стои по една жена.
Нашият екскурзовод в тайните на вкусовете и храните – Десислава Димитрова от SLOW FOOD, ни разказва за един стар метод за правене на кошери и роене на пчели.
“През 2004 г. имах късмета да стигна до село Шибльовци, в търсене на тримата братя, които гледат пчели по традиционен начин. Шибльовци е малка махала над Велинград. Заведе ни чичо Кольо, пенсиониран учител по физика от същия град. Бялата му буйна коса беше чаровен атрибут към попрището му на бивш даскал. Беше и председател на местната пчеларска асоциация. Разказваше ни надълго и нашироко за качествата на меда в капи – така местните хора наричат старите кошери, които били използвани в продължение на векове в района. За съжаление още тогава беше ясно, че няма кой да наследи занаята на тримата братя.
Тръвните (стар модел кошери) са се правели от смърчова кора. През пролетта смърчовата кора се обелва и докато е още мека се загъва на конус. Това са „капите” на кошерите, които са изплетени от върбови клонки и измазани с кал. Тази структура осигурява добра защита и в същото време проветривост на кошерите. Пчелите сами си правят питите, като те изпълват оптимално според пространството в конуса.
Бай Асан, единият от тримата братя помаци, ни посрещна радушно и надълго и нашироко ни разказа за пчелина. Но разговорът се водеше само с мъжете. Към мен се обръщаше в мъжки род само при крайна необходимост. Така било прието при тях.
Пчелите са единствените живи същества, които създават, докато се хранят. Кацайки на цвета, привлечена от нектара, пчелата го опрашва, пренасяйки полена от растение на растение."
Те отглеждаха пчели в кошери, както се е правело много отдавна. А именно - от смърчова кора и то напролет, когато кората е мека. Това позволява тя да се увие на конус, каквато е формата на кошера. Пчелите сами си правят питите, според пространството в конуса.
В Шибльовци срещнахме с един дядо, помак, който ми говореше в мъжки род. Говореше може би е силно казано, защото се обръщаше към мен само ако се наложи да ми каже нещо, иначе си говореше с мъжете.”
Пчелите са единствените живи същества, които създават, докато се хранят. Кацайки на цвета, привлечена от нектара, пчелата го опрашва, пренасяйки тичинките на растенията. Когато човек е в близост до кошер, трябва да е спокоен. Пчелите усещат повишения адреналин и тяхна естествена, защитна реакция е да нападнат заплашващия ги.
Празникът на пчеларите се чества на 10.02., когато се почита паметта на св. Харалампий – техния покровител. На празника християните носят мед в църквата, който се благославя и освещава.
