Драма с почти криминален характер се разигра в дома на Недялко Йорданов в родния му град Бургас. Поетът твърди, че представители на природозащитна организация са откраднали котката му, за да я продадат в чужбина.
Котката Лъки е била само на няколко седмици, когато поетът я е намерил преди 5 години. Лъки е абсолютно сляпа, но започва да живее като нормална котка, сприятелява се с кучето Шаро и се чувства добре.
(на снимката горе: Лъки и Шаро)
Преди няколко дни обаче, Недялко Йорданов научава от съседка, че неизвестна жена е взела котката под предлог, че ще я лекува. По това време поетът е бил в София, а за животните се е грижел друг човек.
В социалните мрежи Недялко Йорданов сподели подозренията си, че организацията събира болни животни, за да получава финансиране от Европейския съюз и именно с такава цел е бил взет Лъки. Според него от организацията са му давали противоречива информация за местонахождението на котката – веднъж са му казали, че е в Германия, друг път, че е в семейство в България, а трети път, че са я пуснали отново на улицата.
(на снимката горе: Лъки с внучката на Недялко Йорданов)
За да сподели своята гледна точка, пред камерите на bTV застана председателката на организацията Лилия Стоянова. Тя разказа, че е прибрала котката, защото животното е изглеждало в много тежко състояние. Стоянова дори показа снимка, но Недялко Йорданов отрече Лъки някога да е изглеждал така.
Лилия Стоянова обясни, че котката в момента е в дом и се лекува. Тя обеща да я върне на Недялко Йорданов, но го призова да я заведе на лекар, защото на Лъки трябва да ѝ се направи операция. От своя страна Недялко Йорданов каза, че Лъки си има личен ветеринар и той ще определи от какво лечение се нуждае.
„Доброто няма как да победи“, каза огорчена Лилия Стоянова. „Ще върна сляпа котка на улицата и с това приключвам дейността си.“
В началото на седмицата Недялко Йорданов дори публикува в социалните мрежи стихотворение, посветено на изчезването на Лъки:
НЯМА Я ЛЪКИ...
Няма я Лъки... Лъки я няма.
Боже, каква нечовешка измама...
Толкова скъпа за всичките нас...
Да не повярваш... Това във Бургас.
В моя град, който обичам до смърт...
Лъки я няма... За кой ли път
питам къде е... Питам къде е...
Ужас... Дали Лъки още живее?
Питат и други... Жените жестоки
хвърлят ни все във различни посоки.
Казват, в Германия са я изпратили
да си намери немски приятели...
Никаква жалост... И никаква милост...
Всичко това намирисва на гнилост...
От моята Лъки ли взехте печалба?
И не приемат никаква жалба...
Чака чувалчето пълно с храничката.
Чака юрганчето... Чака водичката
в малката купичка... Да я изпие...
Лъки я няма... Къде ли се крие?
Не казват крадците.. Мълчат... С присмех дива.
Моята Лъки... Дали ми е жива?
Това не е първото произведение на Недялко Йорданов, посветено на Лъки. През 2018 г. той разказа в стих за намирането на сляпото коте:
СРЕЩУ ПРИРОДА
Едно котенце... Мъничко... Слепичко... Ранено...
Плачеше отвън пред къщи току що родено...
Аз го грабнах... Без да мисля... И го кръстих Лъки...
Все пак оживя горкото... Бяха страшни мъки.
Лъки... Сляпото момиче... Ходеше из двора...
И изпитваше... Защо ли?.. Страшен страх от хора...
И се гушваше... Абсурдно... В кучето ни старо...
А пък той... Типично куче... И се казва Шаро...
И така ... Първоначално Шаро бе гипсиран...
Ни да мръдне, ни да лайне... Стоп! Парализиран...
Знам ли аз какво му беше... Тъпо и противно...
Но търпеше ли търпеше... Жално... Инстинктивно...
Ала Лъки поизрасна... Беличко... Красиво...
И по всичко си личеше... Ще остане живо...
Тъкмо Шаро се предаде, гадни котараци
почнаха да обикалят с котешки мераци.
Тъй ли! Шаро ги разгони... От любов и ревност...
Куче с котка уж враждуват от дълбока древност...
Уж не се понасят никак... Уж до кръв се мразят...
Ама ха де...Шаро с Лъки май, че ще загазят...
В крайна сметка всеки носи своята порода.
Няма начин да излъжат майката природа.
И не щеш ли, че се случи... Лъки със коремче...
И роди... Две чернобели... В двора... За кадемче...
Таткото съсед... И черен... Работата ясна...
Но от страх... От тук нататък даже не се вясна...
Шаро виеше... Прибра се в своята колиба...
Сякаш със камшик жестоко някой го нашиба...
Но най-странно... Лъки беше някак раздвоена...
Котенцата ѝ умряха... Няма два-три дена...
Тя не си поплака даже... Кротко си мълчеше...
Шаро пак излезе... Всичко бе тъй както беше...
И за да не се повтори тази изневяра
моментално се намеси тук ветеринара.
Тъжно ми е... Болно ми е... Но пък са щастливи.
Лапичките й играят с космите му сиви...
Той старателно я ближе и ръмжи доволен
дълго, дълго всяка вечер без да бъде молен...
Мисля си... Любов какво е... Странно е... От Бога...
Щастие ли или мъка?.. Може би тревога?..
Идва Тя.... На бой решена... Още там... На входа...
Срещу смърт... И срещу всичко... И срещу природа.
Още за заплетения казус може да чуете във видеото.
