Докато България отбелязва Съединението, разговорът с Галин Стоев в Созопол насочва вниманието към друг вид „съединение“ – това между човек и мястото, от което идва. Поводът е филмът „Нина Роза“, ко‑продукция между България, Канада, Италия и Белгия, който вече е канадското предложение за международен „Оскар“.
Галин Стоев играе главната роля – българин, живял 28 години в Канада, който се връща в родината. Макар да разпознава темите във филма, той подчертава разликата между себе си и героя.
„Аз участвам активно в социалния и културния живот на България, а този герой се прави, че няма България.“
Филмът разказва именно за цената на това откъсване.
Поканата за участие идва неочаквано – след 20 години без филмова роля. Първоначално Стоев мисли, че е шега, но след разговор с българския ко‑продуцент разбира, че предложението е истинско. Сценарият го убеждава да приеме, макар че признава, че е изпитал паника, когато осъзнава, че персонажът присъства във всяка сцена.
Темата за емиграцията е централна – разделени семейства, разкъсани биографии, опити за ново начало. Според Стоев човек не може напълно да се откъсне от корените си:
„Има национален код, който ни свързва с това място.“
Той прави разлика между любов към родината и агресивното родолюбие, което често се налага отвън. Живеейки във Франция, Стоев наблюдава друг модел на гражданска култура – увереност, произтичаща от идеята за свободния гражданин и правото да отстоява позицията си. Според него в България често забравяме, че правата вървят със задължения.
Негови учители са Крикор Азарян и Тодор Колев. Най-важният урок от онези години е уважението към различието. Днес той работи с ново поколение актьори, което описва като непредвидимо, но любопитно за него.
Филмът „Нина Роза“ ще бъде показан на фестивала „Златна роза“. Разпространява се от bTV Studios и тръгва по кината от 9 октомври. Историята му е едновременно лична и универсална – за връщането, за паметта, за това как да останеш човек, независимо къде живееш и какво те е наранило.
