А сега – поглед към едно от музикалните събития в края на лятото. Мюзикълът "Фантомът на операта" идва в България за втори път с девет нови представления. Представленията са от 19 август до 5 септември в НДК. Забележете - това са финални представления. Екипът няма да се върне трети път. Днес в поредицата "Насреща Петя Дикова" ви срещаме с главните герои - Надим Нааман (Фантомът) и прелестната Джорджа Уилкънсън в ролята на Кристин.

Изглеждате великолепно! Благодаря за възможността да направим това интервю. Много мило от ваша страна да пристигнете чак от Австралия за него!

Джорджа Уилкънсън: Възползвам се от всяко извинение, за да дойда до Лондон, затова аз благодаря за шанса.

Хиляди дойдоха да гледат спектакъла в НДК повече от веднъж. Чета коментари на ваши зрители. На български думата за "да направя нещо още веднъж" е да "повторя". Защо според вас?

Джорджа: Това е невероятно. Значи сме си свършили работата добре.

Надим Нааман: В София сме имали най-многобройната публика въобще, най-голям брой разпродадени спектакъла и най-дългите поклони с публика, която ни изпраща на крака. Наистина усетихме енергията в залата, вълнението беше огромно. 3-4 хиляди души всяка вечер, на крака.

Джорджа: Много се вълнувам, че се връщаме през август. Като се прибрах вкъщи, всички ме питаха: Какво представлява България? Защото това е място, на което много малко хора - поне които аз познавам, са ходили. Казах им, че много ми е харесал градът и най-вече комбинацията от красива архитектура и зеленина.

Надим: За мен София беше изключително специална, защото там моите родители ме видяха за първи път в ролята на Фантома. Случи се на последното представление и емоцията беше много силна.

Какво ви казах?

Надим: Не много. Плачеха и бяха в шок. Беше чудесно! Не, че ми е приятно да ги гледам насълзени, но от години не съм виждал тази реакция на лицата им. В тази индустрия съм от 17 години и за да покажат такава емоция отново, значи наистина съм направил нещо специално. Сигурно 100 пъти са ме гледали в ролята на Раул, но в София за първи път ме видяха да играя Фантома. Казаха ми, че се гордеят с мен им че са много щастливи, че съм успял да постигна нещо, което казах, че искам да правя още докато бях тийнейджър. И най-накрая го постигнах - след 20 години.

Някой изсмя ли ви се, когато бяхте тийнейджър и споделихте мечтата си?

Надим: Не, бях късметлия, никой не ми се изсмя. Подкрепиха ме. Мисля, че на баща ми му отне време. Представете си, баща ми е роден в Близкия изток, той е от Ливан. Израснал е в среда, в която, ако си мъж, трябва да станеш банкер или инженер, адвокат, или доктор, или нещо подобно. И когато му казах, че искам да съм актьор и певец - той не ми се смя или подигра, но ми каза: Сигурен ли си? Може би трябва първо до отидеш в университет. И послушах съвета му.

Знам, че започвате уроци по пеене и танци още като дете, но колко време ви отне, за да се превърнете в Кристин, за да сте готова за ролята?

Джорджа: Това е труден въпрос, защото се чувствах сякаш съм готова още докато бях на 19. По това време учех оперно пеене в университета, явих се на едни проби и ми казаха, че не ставам, защото играя ролята твърде "оперно". Това много ме натъжи. Но сега като се връщам, мисля, че не бях готова за ролята. А тогава бях толкова млада. Още дори не ми бяха разбили сърцето за първи път.

Какви бяха най-големите предизвикателства докато стигнете до тук?

Джорджа: Много от времето ви преминава в кастинги, в които ти казваш: "Моля ви, дайте ми тази работа". И да ти казват "не", да получаваш отказ, след отказ, изисква да бъдеш устойчив.

Как се продължава, как се намира силата да продължиш след си чул "не" и "не"?

Джорджа: Помага ако имаш подкрепата на близките около теб. Семейството ми бяха до мен, виждайки колко съм разочарована и казваха: "Ти си невероятна, е излезе нещо. Не получи тази роля, но ще вземеш следващата, ли по-следващата". Смятам, че това ми помогна да не се откажа.

А нас вас колко време ви отне да станете Фантомът – като лишения, упорита работа, търпение, мотивация?

Надим: Считам, че последните две думи са най-важни - търпение и мотивация. Буквалният отговор е 3-4 седмици репетиции преди турне, но реално това е пътуване, което ми отне 10 години. В началото, когато започнах да участвам в шоуто в Лондон през 2010, тук, в този град, бях само в хора. Бях на 24. После бях дубльор на Раул. И оттам си проправих пътя. Така че цялото пътешествие отне 10 години.

Каква е Вашата дефиниция за успех?

Надим: Според мен това да си известен не значи задължително, че си успешен. Смятам, че светът е пълен с известни хора, които не притежават никакъв талант, както има милиони талантливи хора, които не са известни. А преди беше обратното. Когато ние растяхме, в онзи свят, за да станеш известен, трябваше да бъдеш невероятен или изключително талантлив... А сега имаме култура, в която хора са известни без да са добри в каквото и да е, само, защото са минали през социални мрежи или реалити. Културата просто се обърна с краката нагоре.

Вижте какво споделиха още във видеото най-горе!

Продължи да четеш