След като се докоснахме до красотата на любовното женско слово, продължаваме на романтично-еписторална вълна, този път с чувствени и трогателни откъси из писмата на велики мъже – императори, поети, писатели и музиканти.

http://ladyzone.bg/article/drugart/trogvashti-ljubovni-pisma-na-veliki-zheni-vol-1.html

#Бетовен до неизвестната "безсмъртна любима"
Добро утро на 7 юли,
Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе, или не.
Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.
Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете.
Да, за нещастие, така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!
О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка?
Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно.
Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.
Твоят възлюбен Л.
Вечно твой
Вечно моя
Вечно наше

#Лорд Байрон до лейди Каролин
Скъпа моя Каролин,
Ако сълзите, които видяхте и които аз си мислех, че не съм способен да пролея; ако вълнението, с което се разделих с вас – вълнение, което трябва да сте усетили през всички тези нервни пристъпи, вълнение, което не се прояви, преди да настъпи моментът на вашето тръгване; ако всичко, което съм казал и направил и което съм готов отново да кажа и да направя; ако това не е достатъчно, за да ви докаже какви са чувствата ми към вас и какви ще бъдат винаги, любов моя, то аз нямам какво друго да предложа.
Бог ми е свидетел, че до този момент не знаех и не подозирах, че моята най-скъпа и най-обичана приятелка може да стигне до такава лудост. Не мога да намеря думи, с които за изразя какво чувствам, пък и сега не е време за думи – но в себе си ще нося гордост, меланхолично удоволствие и страдание, каквито не можете да си представите, защото всъщност не ме познавате.
Готвя се да изляза със свито сърце, тъй като тазвечершното ми появяване ще спре всеки нелеп слух, който може да се е породил от днешните събития. Мислите ли сега, че съм студен, суров и своенравен? Дали и другите ще мислят така някога? Вашата майка например? Майката, за която наистина трябва да правим повече жертви, много повече от моя страна, отколкото тя някога ще разбере, че са направени, или дори отколкото може да си представи.
Да обещая да не ви обичам? О, Каролин, такова нещо не може да се обещае! Но аз ще припиша всички познания на подходящия мотив и никога не ще спра да чувствам всичко това, в което се убедихте сама, дори повече, отколкото може да стане известно на когото и да било – освен на собственото ми сърце, вероятно и на вашето. Нека Бог ви прости, закриля и благослови во веки веков и след това.
Ваш най-всеотдаен,
Байрон

#От Наполеон Бонапарт до Жозефина, 1796
Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.
Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.
Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.
Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.
Бонапарт

#Хенри Милър до Анаис Нин, 1932 г.
Занапред не очаквай от мен здрав разум. Не виждам как бих продължавал да живея далеч от теб – тези раздели са смърт. С мен ти стана жена. Това почти ме ужаси. Това вече не е плътска страст, а цялостен глад за теб, разкъсващ глад. Чета във вестника за убийства и самоубийства и ги разбирам в дълбочина. Чувствам се убийствен, самоубийствен. Къде е времето, когато мъжете са се сражавали, убивали са и са умирали за една ръкавица, за един поглед?Анаис, по-рано само мислех, че те обичам; това бе нищо в сравнение със сегашното ми състояние. Дали всичко бе тъй прекрасно, защото беше кратко и откраднато? Бях ли по-малко себе си или повече – а ти по-малко или повече себе си беше? Лудост ли е да вярвам, че може да продължи? Аз съм влюбен, сляп, сляп. Да бъда сляп завинаги!
Хенри

#Чарлс Буковски до Линда Кинг, 1972 г.
Хареса ми това, което извърши с ръка, станах по-горещ от ада… всичко, което правиш, ме нажежава като ада… изригвам към тавана… ти, кучко, ти, гореща до червено проклетнице, ти, хубава жено… ти породи нови стихове, нова радост и нови номера у едно старо куче. Обичам те, обичам космите на катеричката ти под пръстите ми, путчицата ти, която усещам влажна и топла под пръстите си; ти – права, облегната на хладилника, прекрасен хладилник имаш, косите ти оплетени се спускат диви, ето те, дива птица, дива си цяла, гореща, похотлива, чудотворна… въртя се подир главата ти, опитвам се да впримча езика ти в устата си, с езика си… бяхме в Бърбанк и бях влюбен, любов в ултрамарин, боже мили, богиньо проклета, остен мой и кучко моя, моя моя моя моя, тръпнеща, дишаща, с косми обточена путко райска, обичам те… също и твоя хладилник, впити и вплетени, а изваяната глава ни гледаше с циничната си, лиричната си, любовната си усмивчица…
Искам те,
искам те,
искам ТЕБ,
ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ ТЕБ!