Залутани в сложни лабиринти на взаимоотношения и проблеми, често пъти забравяме да простим или... да поискаме да ни бъде простено.
Какво е прошката?
Така както не бихме могли да дадем точна характеристика за смисъла на живота, почти толкова е и трудно да се даде точна дефиниция на акта на опрощение. Може би е... алхимична смес на разум и чувства, където разумът дори се прекланя и отстъпва на чувството, на доброто, заложено във всяка душа? Вътрешен глас, тъжна житейска равносметка или искрена надежда за възкресение? Проявление на Човешкото, изява на Божественото в Човека, или Мъдрост, коронована с Любов? А може би е всичко това едновременно?!
>>>
За да можеш да простиш,
трябва първо да се примириш със себе си, да надскочиш егото си, да прекрачиш гнева си, да се опиташ да забравиш... болката.
Прошката не само пречиства,
но и успокоява. Дава ти път към прозрение, път отвъд собственото виждане на нещата. Прошката е антиегоистичен акт. Съчувствие, милосърдие, състрадание, извиращи дълбоко от сърцевината й.
Прошка е и романтичното отдръпване от нанесената рана, от глупостта и апатията, от прозаичното и преходното. Тя е като онова нежно
"ухание, оставила виолетката върху петата, която я е стъпкала” (Марк Твен)
>>>
