Какви любовни мисли терзаят една жена и каква равносметка си дава за мъжете в живота си - текст по темата ни изпрати П.З. Благодарим! Ето как и ти можеш да станеш част от екипа на LadyZone.
Никога не съм си падала особено по Свети Валентин. Не само, когато бях пълничка, непопулярна тийнейджърка, мечтаеща за мъничко внимание ( и разбира се, разминаваща се с него ежедневно), но и в „по-зрелия” ми период, вече имаща по-прилична външност и кандидати да й се порадват. Единственият празник, който си струва да отбелязвам е Първи май, защото наистина се трудя здраво. Работата по опазване на сърцето ми е лична грижа, ставаща все по-тежка напоследък. Но не го пазя от хубави неща, като злоупотреба с шоколадови бонбони сърчица, или тълпи мъже. И аз не помня вече от какво го пазя. Но знам, че за части от секундата нещо много се е объркало, а крайната предпазливост ми е изиграла лоша шега.
Може би ще трябва да споделя повече подробности, за да ви стане по-ясно. „Разровиш ли го-ще мирише.”, казал е Вапцаров, много подходящо въведение в моя любовен живот.
Един от първите закони на това да не бъдеш лесна, или както искате го наречете, е забраната да се хвърлиш на първия срещнат мъж. Добре де, в леглото му. Но колко ли щастие е изтекло в канала, заради това правило. Реших да рискувам, в един студен и мрачен февруарски ден, не като днешния, се озовах в тази ситуация. Не очаквах нищо сериозно, но и не знаех какво да очаквам, защото още принадлежах да училищните коридори, където трудно можех да получа нещо повече от презрение. Не беше 14-ти февруари, не беше любов, не изглеждаше нещо специално, заслужаващо отдаденост и внимание, каквито смятах, че мога да дам, и че заслужавам.
В следващата година си наваксах за времето, прекарано като забравена от всички смотанячка, дори свалих гарда, бях готова да имам сериозен приятел, да се лигавя, както правеха повечето ми връстнички, да бъда нормално момиче, с нормално гадже. То така и не се появи. Сега ще си кажете :”Вината явно е в теб.”. Може би е така, наистина, но факт е, че опитах. А никой не успя да достигне до сърцето ми, камо ли да го разбие, да ме остави сломена, нещастна, плачеща в тоалетната на някоя бензиностанция.
