Раждането на недоносено бебе е преживяване, което може да промени не само първите дни от майчинството, но и психичното здраве на жената. Страхът за живота на детето, постоянната тревога и усещането за несигурност могат да оставят дълбоки емоционални следи.
Според научно изследване психологическите и емоционални трудности, с които се сблъскват майките непосредствено след преждевременно раждане са чести и определено трябва да им се обърне сериозно внимание.
Когато майчинството започне със страх и несигурност
Раждането на недоносено бебе често не прилича на представата, която една жена е изградила за първите моменти с детето си. Вместо спокойствие, щастие и уют, началото може да бъде болезнено - болнична среда, кувьоз, медицински процедури и непрекъснато очакване на новини за състоянието на новороденото.
Тази ситуация поставя майката под значително психологическо напрежение. Освен физическото възстановяване след раждането, тя трябва да се справи със страха за здравето на бебето, неизвестността около неговото развитие и трудностите, свързани с изграждането на ранната връзка с него.
Научните данни показват, че майките на недоносени деца са изложени на повишен риск от посттравматичен стрес, тревожност и депресивни симптоми.
Какво показва научното изследване?
Проучването „Posttraumatic stress, anxiety, and depression in mothers after preterm delivery and the associated psychological processes“, публикувано на 9 април 2025 г. в научното списание BMC Pregnancy and Childbirth, изследва психичното състояние на майки след преждевременно раждане.
В изследването участват 106 жени от Камерун, които са родили преди 37-ата гестационна седмица. Психологическата им оценка е проведена в рамките на първите 10 дни след раждането.
Изследователите проследяват симптомите на посттравматичен стрес, тревожност и депресия, както и три психологически процеса, които могат да бъдат свързани с тяхната поява:
Постоянно безпокойство – повтарящи се мисли за възможни негативни събития и страх от това какво може да се случи с бебето.
Негативна руминация – непрекъснато връщане към болезнени преживявания, мисли и въпроси, свързани с раждането.
Анхедония – намалена способност за изпитване на удоволствие и положителни емоции.
Резултатите показват, че 75,5% от участничките са имали симптоми на клинично значимо ниво поне по един от трите изследвани показателя.
Тревожността е най-честата емоционална трудност
Един от най-важните изводи е, че тревожността е по-силно изразена от депресивните симптоми в първите дни след преждевременното раждане.
Според резултатите:
- 63,2% от майките съобщават за умерени до тежки симптоми на тревожност.
- 46,2% показват умерени до тежки депресивни симптоми.
- 27,4% имат ниво на посттравматични стресови симптоми над определения праг за клинична значимост.
- 43,4% показват клинично значими симптоми по поне два от изследваните показателя.
- 17,9% имат такива симптоми и по трите показателя едновременно.
Особено показателно е, че сред най-често срещаните прояви са непрекъснатата бдителност и тревожните мисли.
Много от майките изпитват необходимост постоянно да следят ситуацията, да очакват нова информация и да бъдат нащрек за всяка промяна в състоянието на детето.
Постоянните тревожни мисли и чувството за безпомощност
Изследването установява връзка между постоянното безпокойство и трите групи симптоми – посттравматичен стрес, тревожност и депресия.
Когато мислите непрекъснато се насочват към възможни негативни сценарии, психиката остава в състояние на напрежение. Майката може да изпитва трудности да се отпусне дори когато детето е под медицинско наблюдение.
Негативната руминация също има значение. Тя се свързва с по-силно изразени посттравматични стресови симптоми. Повтарящото се връщане към преживяното раждане и болезнените моменти около него може да затрудни емоционалното възстановяване.
Това показва колко важно е психологическата подкрепа да бъде насочена не само към конкретните симптоми, но и към мисловните модели, които поддържат тревогата и напрежението.
Бебешки блус или следродилна депресия - как да ги различим?
След раждането много жени преминават през период на емоционална нестабилност. Може да плачат без видима причина, да се чувстват по-чувствителни, тревожни или раздразнителни. Това състояние е известно като „бебешки блус“ (baby blues) и обикновено е част от адаптацията към майчинството.
Важно е обаче да се прави разлика между временните емоционални колебания и следродилната депресия, която е по-сериозно състояние и изисква внимание.
Бебешки блус - временна емоционална реакция
Бебешкият блус обикновено се появява между втория и петия ден след раждането и може да продължи до около две седмици.
Най-честите прояви са:
- внезапни промени в настроението;
- плачливост и повишена емоционалност;
- раздразнителност;
- тревожност и несигурност;
- затруднения със съня, дори когато има възможност за почивка;
- усещане за претоварване от новите отговорности.
Обикновено симптомите постепенно отслабват и отшумяват в рамките на две седмици. Жената запазва способността си да изпитва положителни емоции и да се грижи за себе си и бебето, макар понякога да се чувства изтощена.
Защо психологическата подкрепа е толкова важна?
Авторите на изследването подчертават необходимостта от психологически сесии, които да адресират тревожните мисли, негативната руминация и загубата на способност за изпитване на удоволствие.
Сред възможните подходи са поведенческата терапия, терапията с осъзнатост и техники за работа с мисловни образи.
Особено внимание се обръща на метода „Кенгуру грижа“ – практиката за близък контакт кожа до кожа между родителя и бебето. Тя може да бъде включена като част от подходите за насърчаване на активното участие на майката в грижата за новороденото, когато медицинското състояние на детето позволява това.
Ранното разпознаване на психологическите затруднения е от съществено значение. Майките на недоносени деца имат нужда не само от информация за медицинското състояние на бебето, но и от разбиране, емоционална подкрепа и възможност да говорят за собствените си преживявания.
Изберете LadyZone като любим източник в Google
