„Не можем да пренебрегваме Трети март. Въпросът е да не отиваме в другата крайност. Любовта към отечеството е нещо съкровено и когато тя се отнеме и се поднесе коленопреклонно пред друга държава, това наранява националната ни съвест. Вчера видяхме развяване на руски знамена на Шипка, което е болезнено за нас“ – коментира писателката Теодора Димова в „Тази сутрин“ по bTV.

Тя припомни, че българите отбелязват спонтанно 24 май и 18 февруари, докато при Трети март няма спонтанност.

„Да, уважаваме Трети март, но не знаем как да го празнуваме. Причината е, че дълго време преди 1989 г. празникът беше в сянката на 9 септември, но също беше боядисан в червено, беше идеологизиран“ – сподели Теодора Димова.

Явор Гърдев на 3 март: Не сме достатъчно обединени! (ВИДЕО)

Тя добави, че освобождението е исторически акт, докато свободата е процес.

„Бяхме свикнали, че свободата е даденост, но след агресията в Украйна осъзнахме, че всеки ден сме отговорни за нея. Нашето поколение изучаваше много идеологизирано историята. Затова често се връщам назад, за да си направя пъзела, да видя фактите за мракобесните периоди, да ги артикулирам, защото иначе замитаме миналото под килима. Това е едно чудовище, което може във всеки момент да изскочи, а ние нямаме съпротивителни сили за него“ – обобщи писателката Теодора Димова.

Теодора Димова: Агресивното отричане на ваксините е тероризъм - това е умишлено заразяване
Теодора Димова: С
Теодора Димова: Хубаво е учениците да знаят, че писателите не са само мъртви