Днес, 12 октомври, отбелязваме Световния ден за борба с артрита – дата, целяща да повиши осведомеността за заболяването, засягащо ставите, движението и качеството на живот на милиони хора по света. Инициативата се отбелязва от 1996 г. насам и акцентира на значението на ранната диагностика и необходимостта от подходящо лечение и подкрепа.
Артритът често се свързва с напредналата възраст, но това е погрешно схващане. Някои негови форми могат да се появят още в детството или младежките години - като променят плановете за образование, работа, социален живот и създаване на семейство. Историята на Аойфе Маккой от Ирландия е именно такава – тя е едва на 18 години, когато започва да изпитва симптоми на ревматоиден артрит.
Когато тялото ти сякаш те предава
През септември 2006 г., малко след като отпразнува 18-ия си рожден ден, Аойфе се сблъсква със заболяването. Ставите ѝ започват болезнено да се подуват, а умората не отминава дори след почивка. Болката засяга цялото ѝ тяло – от челюстта до малкия пръст на крака и прави дори най-обикновените движения трудни.
По това време тя тъкмо започва първата си година в колежа. Вместо да се наслаждава на новия етап от живота си, младата жена се озовава в болница заради силните болки. Лекарите не успяват веднага да установят причината за състоянието ѝ. Следват изследвания, прегледи при специалисти и опити симптомите да бъдат овладени, но окончателната диагноза се забавя с години.
Изолацията и неразбирането болят не по-малко от ставите
Физическите симптоми са само част от трудностите. В края на втората си година в колежа Аойфе вече се чувства изтощена и психически, и физически. Честите престои в болница и натрупаните учебни задължения я принуждават да прекрати образованието си.
Аойфе се сблъсква и с друг проблем – околните не винаги разбират какво означава да живееш с постоянна болка и умора. За приятелите ѝ е трудно да проумеят защо не може да излиза всяка седмица, да танцува с часове на високи токчета или да се чувства отпочинала след цяла нощ сън. Постепенно някои от тях се отдалечават. Това се отразява тежко на емоционалното ѝ състояние и тя започва да се чувства все по-изолирана.
Приемането на диагнозата променя живота ѝ
В опит да се справи със състоянието си, Аойфе преминава през период, в който се обезкуражава от липсата на подобрение и спира предписаните ѝ лекарства. Скоро осъзнава, че това не е решение, и се връща към лечението. По думите ѝ обаче прекъсването е оставило трайни увреждания.
Този опит я научава колко важно е да намери подходящата терапия и да поддържа връзка с медицинските специалисти. Особено полезен се оказва курсът „Living Well with Arthritis“, където Аойфе среща хора, които преминават през подобни физически и емоционални изпитания. Така разбира, че не е сама и че приемането на болестта не означава да се откажеш от живота, който искаш да водиш.
Работа, семейство и живот с артрит
Днес Аойфе работи на непълен работен ден в офис и казва, че качеството ѝ на живот се е подобрило значително. Подкрепата на близките също се оказва решаваща. Тя разказва, че благодарение на консултациите и работата си с Arthritis Ireland се научава отново да допуска хора до себе си, вместо да се изолира. Днес има добри отношения с майка си и близките си приятели.
Има дни, в които болката и подуването са силни, а умората не ѝ позволява да върши много неща. Понякога дори обличането, сресването на косата или храненето се превръщат в болезнено изпитание и тя се нуждае от помощ. Но намирането на подходящата комбинация от лекарства води до съществено подобрение на състоянието ѝ. Болестта не изчезва, но Аойфе успява да си върне част от възможностите и увереността, които е смятала за изгубени.
Един от най-важните моменти в живота на Аойфе е сбъдването на мечтата за дете. Тя разказва, че забременяването е изсиквало продължително планиране, а процесът е отнел няколко години. В крайна сметка, бременността ѝ протича леко и днес тя е щастлива майка на 7-годишен син.
В Световния ден за борба с артрита историята на Аойфе напомня, че заболяването не избира само възрастни хора. Затова е важно да не подценяваме продължителната болка, подуването на ставите и необяснимата умора, независимо от възрастта. Навременната медицинска оценка, подходящото лечение и разбирането от страна на близките могат да имат съществено значение за качеството на живот.
Специалистите са единодушни колко важно е движението за здравето - включително и на ставите:
