Кацнах в Канкун в прекрасен слънчев следобед и тайничко се надявах трансферът ми до Плая дел Кармен, който беше първа спирка от десетото ми пътуване до Мексико, да започне веднага. Е, не стана така. Минах неочаквано бързо митническите проверки, а шофьорът беше по мексикански точен – дойде цели два часа след излизането ми от летището. Разказа ми подробно за личния си живот, как имал само един порок – бил женкар, затова съпругата му го зарязала, а той напук на жена си се научил да танцува от любовницата си. Все пак около 20,30 часа вечерта вече бях в наетия апартамент, настаних се, а сутринта започна разходката ми из Плая дел Кармен в търсене на храна.
Избрах си заведение, предлагащо омлет за закуска. Омлетът пристигна с пълнеж от броколи, спанак, тиквички, домати и марули, а фрешът от ананас, гуаява и портокал беше около литър в огромна чаша. След като се нахраних на фона на ромолящ фонтан и пресни плодове и зеленчуци във водата, продължих да се разхождам по мексиканското "Пето авеню", което добре познавам от предходните ми пътувания до Ривиера Мая. Времето през януари е по-студено, отколкото през април, май или летните месеци. И като казвам по-студено, имам предвид приятно прохладно. Лек бриз, 25 градуса и слънце. Водата е по-хладна от обикновено и в морето може да видите далеч по-малко хора, но пък леките вълни приятно ме разхлаждаха, докато се разхождах по белия пясък. Тази година реших да вляза в светилището за птици – резерват, в който птиците са свободни да идват и да си отиват, когато пожелаят. Има безплатна храна за тях, така че някои са сред постоянните "наематели", но други, като папагалите ара, прелитат край плажовете, след което се усамотяват на клоните на някое тропическо дърво в резервата. Нямах фотоапарат, защото разходката ми беше импровизирана, затова ги снимах с камерата на телефона ми. Някои дори се целуваха пред мен! (безсрамници :-))
В тази част на Мексико си заслужава да посетите Чичен Ица, Тулум и Коба, ако сте любители на археологията и древните маи. Тъй като съм била по няколко пъти в тези обекти, при пътуването ми реших да използвам дните в Ривиера Мая за плаж, разходки и други подобни "натоварващи" занимания.
И така, с пет килограма повече багаж, след няколко дни напуснах Карибската идилия, за да се потопя в друга част от Мексико. Взех полет до столицата, след което взех втори полет до град Тукстла Гутиерес. От летището, което е на около 30 километра от Тукстла Гутиерес, се отправих директно към един от най-красивите колониални градове в Мексико – Сан Кристобал де лас Касас. Пристигнах в Сан Кристобал към 22,30 часа и нямах много време за разходки, защото на следващия ден ме чакаше трансфер и екскурзия в 4 часа сутринта!
Докато се усетя, вече беше 3,30 часа и време за ставане. Денят беше особено дълъг, първо посетих водопадите Агуа Асул. Те са уникални, но денят беше леко смръщен и дъждовен. Аз се подхлъзнах, в резултат на което получих доста неприятна и болезнена контузия, която увеличи телефонната ми сметка с още 100-ина лева, докато се уредят формалностите със застраховката. Все пак (за щастие) не успях да си счупя крака. Останалата част от деня беше изпълнена с болка, но посетих още един 35-метров водопад – Мисол-Ха, а след него се разходих из Паленке – един от най-красивите и големите градове на маите. Преди доста години Паленке е бил на територията на Гватемала, но днес е част от Мексико. Комплексът със сгради е насред джунглата, чуват се силните викове на маймуните, а туристите пълзят по постройките, на които може да се качите и да се насладите на уникални гледки към целия комплекс. Аз успях някак да стигна до върха на най-високата пирамида (това понятие не е точно, защото всъщност става дума за храм, а не за класическа пирамида), а слизането представляваше дори по-голямо предизвикателство, защото кракът ми вече беше доста подут и почти неизползваем.
Все пак Паленке е сред задължителните спирки, ако искате да видите нещо различно от Чичен Итца. Краят на деня мина през джунглата, където моя милост реши да се разходи с останалите (за пръв път бях в Паленке, къде без мен?!). И така, към 22,30 часа безкрайният ден приключи за повечето, а за мен започна посещението на Спешния медицински център.
Бинтована до уши и почти неподвижна, на следващия ден потеглих към една дългогодишна моя мечта – Каньонът Сумидеро. Денят беше прекрасен – слънчев, топъл, а каньонът е... приказен! Река Грихалва, която извира от Гватемала, гъвкаво се протяга през каньона, който е дом на хиляди животни. От лодката видяхме няколко крокодила (в реката живеят около 130 крокодила, много щяха да ни помогнат спасителните жилетки при падане във водата!). Освен крокодили, във водата има и доста птици. Пеликани, ибиси, ястреби, лешояди и всякакви други неизвестни за мен пернати кръжат наоколо и ловуват, а сред клоните на дърветата подскачат маймунки. Две от тях са обитатели на каньона от близо година. Те са докарани от местна зоологическа градина и правят истинско шоу за туристите, които се приближават с лодки до брега на реката. Разходката през каньона продължава около два часа, през които аз успях да се сдобия с шофьорски тен – само на ръката, с която снимах. След това се прибрахме до Сан Кристобал де лас Касас, като имахме кратка спирка за обяд в град Чиапа де Корсо, който обаче не ме впечатли – може би защото седях в центъра по време на панаир и не можех да се разходя заради неподвижния ми крак. Денят приключи, а следващият беше посветен на Сан Кристобал де лас Касас. Чаровен град с пешеходни улици в центъра, с яркожълта катедрала, с множество цветни къщи и хора, които продават всякакви неща по улиците. Известен в миналото като градът на хипитата, според мен и до днес Сан Кристобал събира хипита от цял свят. Момиче с китара пеешe босо насред една от улиците, докато момче с расти правеше бижута от метал, седнало на тротоара. Друго пък рисуваше портрети на хора, като цената беше колкото дадеш. Все пак наследниците на маите преобладаваха, макар туристите също да бяха завиден брой. След като се поклатушках из пешеходните зони (слава Богу, хотелът ми беше в центъра на града), снимах малко с фотоапарата, чиято батерия побърза да падне по залез слънце и се наложи да продължа да щракам с мобилния си телефон. Накрая си взех довиждане със Сан Кристобал и потеглих към най-стария град в Северна, Централна и Южна Америка – Мексико сити...
