Продължава от "Странник” може би ви дебне... – Дневникът на една кифла
Цветарският магазин
Един прекрасен следобед правех компания на моя приятелка в нейната работа - цветарски магазин. Седях си кротко и си зяпах с празен поглед пред прозореца. Но този празен поглед се оказа доста магнетичен. Един мъж ме погледна минавайки по тротоара отвън, забави ход, върна се и влезна в магазина. Започна директен разговор с мен.
Той: Имаш магнетичен поглед! Заради теб се спрях.
Аз: Благодаря! - измърморих студено.
Той: Би ли излязла с мен?
Аз: Не! – и леко замахнах с ръка, сакяш казвах – не ме занимавай!
Той: Това оттренирано движение ли е? – питаше за ръкомахането ми.
Аз: Да, за такива като теб! – отвърнах раздразнено.
Той: Аз ако карах БМВ и имах много пари, щеше и на сливиците да ми скочиш. – каза той с агресия в гласа.
Аз: ... Мълчание и ужасно студен, лош поглед.
Приятелката ми стоя пред мен без да мърда, сякаш е моят телохранител. Смело момиче наистина се оказа :)
Той си тръгна, а аз се разтреперих. Докато пишех тази случка, пак си напомних да си взема и спрей.
Понякога се случва да има и по мили „странници”. Такива, които ме канят на разходки, срещи, подаряват ми цветя и подаръци. И няма лошо в това, стига да ги харесвах поне малко. А аз ги избягвам сякаш са заразни. В такива моменти си мисля, аз ли съм сбъркана или градът е полудял... заедно с голяма част от мъжете, живеещи в него.
Метрото
Дори, когато имам среща с някого и чакам, „странниците” усещат, че ми доскучава и се появяват.
Веднъж в подлеза на метрото си стоях и както винаги си зяпах с празен поглед минувачите, когато случайно, с периферното си зрение забелязах. младеж, който ме изучаваше прикрито - като котка, която следи с поглед невинно врабче. Е, и той се осмели да ме заговори, но разговора беше кратък, но за сметка на това безмислен. Май се упражняваше в запознанства :)
Най-лошото е, че „странниците” може да са и съседите.
На покрива
Когато живеех на един таван, имах „удоволствието” да се почувствам като в някакво шоу за извратеняци. Може би бях наблюдавана предварително... И една сутрин се събудих с усмивка на лицето си и положителна нагласа, отидох към прозореца и забелязах на съседния покрив мъж, който се хвали със своето достойнство... точно срещу моя прозорец. Срахотен старт на ден! Не след дълго се изнесох без предупреждение, в опитите си по-бързо да забравя гледката...
С две думи - има много като тях! Може да ги срещнете навсякъде. Внимавайте мили мои кифли и се пазете. По което и време на деня да сте навън, имайте си едно наум, че „странник” може да ви дебне...
Послеслов: Ако случайно някой се е разпознал в тези истории, смятам за нужно да кажа – Аз намям адрес, нямам телефон, нямам работа... нямам дори и име. Запомнете, странници... Няма ме!!!
Автор: Таня Димитрова, Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство
Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg
