Той печели медали на редица международни турнири. Носител е на бронзов медал от Олимпиадата в Лондон през 2012та година, трикратен европейски медалист е и не спира и до днес да носи наслада на цяла България с победите си на ринга.

Нок-аут в любовта получава още като тийнейджър, когато се влюбва във волейболистката на ЦСКА Диана Ненова. Детската им любов те превръща в семейство, от което се раждат двама сина - Калоян и Аспарух. Въпреки честите пътувания спортното семейство е неразделно и мечтае да остане така.

Диана: Ние се познаваме от училище още, но тогава не е имало някакви любовни трепети между нас, макар, че Тервел твърди друго. В последствие се преоткрихме може би на един лагер на Белмекен. Иначе на първата ни среща бяхме приятели в спортното училище, излизахме заедно. На Белмекен нямаш много какво да правиш. Между тренировките, след трвнировките бяхме заедно, говорихме си, хващахме се на бас за целувки малко по детски, но беше интересно.

Тервел: Не си спомняме какъв беше басът, но трябваше единия да целуне другия, което автоматично означаваше, че трябва да се целунем.

Д.: То просто не беше важен. Формален бас.

Д.: След това прибрахме се, чувахме се, виждахме се от време на време, малко по-бавно се развиха нещата и в последствие осъзнахме, че се обичаме и не можем един без друг. Нещата тръгнаха в посока създаване на семейство. Аз играех в чужбина тогава, той може би всяка събота и неделя идваше при мен, пътуваше до Белград.

Т.: Това беше компромисен вариант, за да може и да сме заедно.

Д.: При нас всичко е планирано. Сезонът ми течеше и трябваше да планираме по такъв начин тъкмо да приключи сезонът, да забременея и да имам време да родя, да се възстановя и да продължа да играя. Така че беше планиран, и Аспарух беше планиран и за щастие се получиха от първия път и двамата.

Т.: За Аспарух има една интересна история, която мога да кажа. Тъкмо ми свърши Европейското в Самоков 2015 г. и Диана ми казва отиди да си направиш едно изследване, да видиш дали всичко е наред при теб, защото все пак Калоян беше на 6 години, минало е време и аз отидох в Майчин дом. Дадох каквото трябваше за изследването и се връщам след 2 часа и ми казват: Целият ни екип искат да знаят с какво поддържате това здраве? И ме изненадаха, с тази реплика ме посрещнаха, а аз съм бил във форма след състезание, здрав, поддържам нормален режим на спане, тренировъчен режим и казаха, че съм имал колко там над средната норма сперматозоиди. В изследването.

Д.: Те затова станаха бързо децата. Е, и майка е качествена.

Д.: Аз понякога му се сърдя, че е много вглъбен в други неща, защото си има друга работа и му се сърдя, че не ме е погалил, не ме е целунал, това са жестовете. Просто да усетиш, че другия човек е до тебе и те забелязва.

Т.: Колкото и да си говорим една жена има нужда от внимание, от подарък, да я изненадаш малко, някой път не толкова малко. И тя е щастлива.

Д.: Можем да се караме всеки ден. Но не се караме. Дори нещо като си повишим тон или си говорим на въпреки Калоян веднага казва „не ми е приятно така да си говорите“. И ние го поглеждаме и прекъсва разговорът.

Д.: Децата ни научиха на търпение.

Т.: Ние изживяваме същите моменти, които са ни се случили, когато ние сме били деца и нашите родители са ни гледали и са изпадали в същите ситуации.

Д.: Гледаме да ги възпитаме първо на уважение, да се подкрепят всеки ден и за нас е много важно те да ни виждат заедно. Това е основният пример, който може да им дадем, да ни виждат заедно, сплотени, така ги учим на уважение и на любов.

Т.: Така сме създадени да бъдат мъжа и жената заедно. ....детето има нужда от два ролеви модела, да гледа двата пола как комуникират заедно. Ако го гледам само аз, той няма да вижда аз как общувам с женския пол как я галя, как говоря с нея, всеки елемент. Те имат нужда да виждат двамата родители заедно. ..

Д.: Ние така или иначе се занимаваме активно със спорт, може би аз не толкова активно, но Тервел продължава. Приоритетите ни се измениха, така че имаме да гледаме още 2 деца и цялото ни ежедневие се върти около тях..

Т.: Смятам, че спортът ни учи да сме по-смирени и да имаме контрол върху себе си, защото не е сила да показваш агресия, а по-скоро слабост. Сила е да подминеш някоя ситуация, да разбереш, че човекът отсреща е изнервен и да му простиш.

Д.: Да, абсолютно, плюс това аз в нашите отношения колкото и да съм силна, понякога замълчава, защото все пак аз съм жената, а той мъжа. Всеки да си знае ролята, не мога да се правя на мъж пред него, той е по-силен от мен, това за мен е щастие, защото в днешно време трудно се намира силен мъж.

Д.: Всичко обичам в него, и това, което ме дразни обичам. Иначе нямаше да е това, което сме.

Т.: Ами тя има много хубави черти, сега да не ги изреждам.

Д.: Защо, бе, изреди ги, аз ще те изслушам.

Т.: Веднага казвам интелигентен човек е, ако ми трябва нещо да се допитам до нея, ще ми каже, също така има подход, знае как да постъпи в дадена ситуация, ако съм по-наперен, ми казва:чакай малко виж сега така ще стане. И малко ме връща.

Д.: Любовта не се поддържа, тя няма логика, няма рецепти, това го чувстваш – или го има вътре в теб или не.