На 6 септември през 1888 г. години е обявено Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Много герои са жертвали всичко в името на обединението на българските земи. За жените героини на Съединението обаче се знае малко, информацията е оскъдна и в повечето случаи противоречива.
Недялка Шилева – учителка, деятелка на Съединението и героиня
Когато Недялка извезва революционното знаме, използвано при обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, младата учителка е едва на 18 години. Прави го по молба на Продан Тишков, по-известен като Чардафон, за когото по-късно се омъжва. И това не е всичко – тя е носила знамето заедно с 326-те мъже, които са тръгнали от Голямо Конаре до Пловдив, за да помогнат да се осъществи Съединението на България с Източна Румелия. Тя е била единствената жена в тази чета. Недялка Шилева-Чардафонова е най-известната жена, взела участие в този акт на единение на българските земи.
Работи като учителка в Голямо Конаре, Пловдив, Ямбол и София. Преди да заживее в София, Недялка дарява втория етаж на своята къща на селския съвет в тогавашното село Голямо Конаре.
Екатерина Каравелова – зад всеки успял мъж стои една жена с много кураж
Екатерина Каравелова е учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите – жена с достатъчно хъс и енергия, за да бъде до един достоен българин, по време на чието управление се случват важни събития за страната.
След женитбата си с Петко Каравелов Екатерина става изцяло съпричастна на идеалите и делото на съпруга си – интелигентна и съобразителна, за да съветва съпруга си по политическите въпроси. Няколко месеца след сватбата им Петко става министър-председател на България, а Екатерина – първа дама на Княжеството. Заедно с това тя е негова секретарка, съветник и често пътува с него, за да укротява гневните му изблици. По време на второто премиерстване на Петко Каравелов се осъществява Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци ѝ устройват шумна овация.
Само два месеца след това започва Сръбско-българската война. В момент, в който столицата е обзета от страх и паника, Екатерина Каравелова повдига духа на всички, като казва: "Не бойте се, не е възможно нашите юнаци да бъдат бити от сърбите. Спокойно, днес изглеждаме долу, но за 24 часа ще бъдем горе." И без да пита мъжа си, взема приготвения файтон за евентуално бягство. Качва се на него и започва да обикаля София, за да успокои населението.
Символите на обединените български земи са... жени
През 1886 година, малко след Съединението, художникът Николай Павлович рисува алегорична политическа картина, която получава името „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”, или за по-кратко „Съединена България”. На нея двете обединени области – Княжество България и Източна Румелия са изобразени като жени - безстрашни, горди българки. Южна България стои плътно до по-голямата си сестра Северна България. И двете са облечени в пищни военни униформи и здраво държат меч в дясната ръка.
На главата на по-малката сестра освен венец вече има и корона. Под краката им скъсаното знаме със счупена дръжка и виждащите се на него крак и крило на орел, както и строшените пушка и топ, насочват към отминалата Сръбско-българска война. На щита на по-малката сестра в литографията няма вече лъв, а е изобразен гербът на присъединената към България бивша автономна област, наричана след Съединението Южна България.
