„Октомври” – новата песен на Тони Димитрова докосва хиляди сърца, защото в нея се говори за невъзможната любов – онази, която ни е спохождала. Именно тя, дуетните й песни с Братя Аргирови „Срещу вятъра” и „Името й е жена”, както и настоящото й участие в концерта „Обич и песен” на 18 октомври ме накараха да я потъря. Оказа се, че певицата е пред прага на ново предизвикателство – отново самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК, след топлата емоция, която изживя това лято на същото място, още повече, че 12 години не беше имала подобна голяма изява. А от няколко години тя е завършен артист, защото е и част от трупата на Драматичен театър „Адриана Будевска” в Бургас. С Тони Димитрова говорим за музиката, театъра, приятелствата, искреността, обичта, усмивката и за дъщеря й Маги.
Тони, какво усещаш, когато пееш песента „Октомври”?
Преди години прочетох стихотворението, дори си го препратих на пощата, защото много ме докосна, разбърка нещо в мен... По-късно Светльо Лобошки написа музиката върху „Октомври” – стихотворение, което и той някъде беше намерил. И този най-драматичен момент накрая в текста: „Извинете ме, но ще заваля!” - казва всичко. Бях много щастлива, че точно това прекрасно стихотворение се превърна в песен! Тази песен за невъзможността в любовта – има такива моменти, които всички ние сме ги преживявали. Не правя анализ на думите й, защото това е толкова красив и фин стих. Но най-интересното е, че до момента не съм видяла очите на поетесата Радосвета Аврамова (caribiana), която е автор на текста.
Защо?
Тя е много срамежливо момиче, доколкото знам от общи познати, и когато сме се чували по телефона, все казва: „О, много съм заета, сега не мога!” И при последния ни разговор й казах: „Добре, ще чакам ти да се обадиш, защото аз много пъти ти звъня!” Но тя не се обажда (усмихва се)... А и бях пратила песента още, когато беше в съвсем суров вид и тя, вероятно го е получила сутринта, защото ми написа: „Това е най-красивото събуждане в моя живот!” Тя е много нежно момиче и се надявам да се срещнем, дори й казах, че ще отида и ще я чакам пред блока, където живее в Бургас. Сигурна съм, че ще я видя, защото искам да видя очите на това момиче, което пише такива красиви стихове!
„Името ти е жена” последната песен ли е, която направи с Братя Аргирови?
Да, ние имаме две песни заедно, ще направим и трета мисля, защото ни се получават нещата. Между нас има не само химия, ние се обичаме. Те са прекрасни хора, супер приятели – изключителни са Светльо и Блажко! Хубаво е, че се намерихме, защото знам, че и те изпитват същото към мен. С тях не се познаваме отдавна, само Блажко бях срещала, но това бяха просто срещи - „здравей и здрасти!” Светльо по-късно се върна в България (живееше в Норвегия, б. а.) и това между нас е едно по-късно приятелство, но съм сигурна, че е завинаги. Имам нужда от хора като тях, знам, че и те имат нужда от мен. Много ги обичам като хора – това е, освен, че ги ценя като изпълнители!
