„Октомври” – новата песен на Тони Димитрова докосва хиляди сърца, защото в нея се говори за невъзможната любов – онази, която ни е спохождала. Именно тя, дуетните й песни с Братя Аргирови „Срещу вятъра” и „Името й е жена”, както и настоящото й участие в концерта „Обич и песен” на 18 октомври ме накараха да я потъря. Оказа се, че певицата е пред прага на ново предизвикателство – отново самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК, след топлата емоция, която изживя това лято на същото място, още повече, че 12 години не беше имала подобна голяма изява. А от няколко години тя е завършен артист, защото е и част от трупата на Драматичен театър „Адриана Будевска” в Бургас. С Тони Димитрова говорим за музиката, театъра, приятелствата, искреността, обичта, усмивката и за дъщеря й Маги.

Тони, какво усещаш, когато пееш песента „Октомври”?

Преди години прочетох стихотворението, дори си го препратих на пощата, защото много ме докосна, разбърка нещо в мен... По-късно Светльо Лобошки написа музиката върху „Октомври” – стихотворение, което и той някъде беше намерил. И този най-драматичен момент накрая в текста: „Извинете ме, но ще заваля!” - казва всичко. Бях много щастлива, че точно това прекрасно стихотворение се превърна в песен! Тази песен за невъзможността в любовта – има такива моменти, които всички ние сме ги преживявали. Не правя анализ на думите й, защото това е толкова красив и фин стих. Но най-интересното е, че до момента не съм видяла очите на поетесата Радосвета Аврамова (caribiana), която е автор на текста.

Защо?

Тя е много срамежливо момиче, доколкото знам от общи познати, и когато сме се чували по телефона, все казва: „О, много съм заета, сега не мога!” И при последния ни разговор й казах: „Добре, ще чакам ти да се обадиш, защото аз много пъти ти звъня!” Но тя не се обажда (усмихва се)... А и бях пратила песента още, когато беше в съвсем суров вид и тя, вероятно го е получила сутринта, защото ми написа: „Това е най-красивото събуждане в моя живот!” Тя е много нежно момиче и се надявам да се срещнем, дори й казах, че ще отида и ще я чакам пред блока, където живее в Бургас. Сигурна съм, че ще я видя, защото искам да видя очите на това момиче, което пише такива красиви стихове!

„Името ти е жена” последната песен ли е, която направи с Братя Аргирови?

Снимка: Instagram/screenshot

Да, ние имаме две песни заедно, ще направим и трета мисля, защото ни се получават нещата. Между нас има не само химия, ние се обичаме. Те са прекрасни хора, супер приятели – изключителни са Светльо и Блажко! Хубаво е, че се намерихме, защото знам, че и те изпитват същото към мен. С тях не се познаваме отдавна, само Блажко бях срещала, но това бяха просто срещи - „здравей и здрасти!” Светльо по-късно се върна в България (живееше в Норвегия, б. а.) и това между нас е едно по-късно приятелство, но съм сигурна, че е завинаги. Имам нужда от хора като тях, знам, че и те имат нужда от мен. Много ги обичам като хора – това е, освен, че ги ценя като изпълнители!

Предстои ти концерт на 18 октомври в Зала 1 на НДК...

Не ми предстои само на мен концерт (усмихва се), защото аз съм част от концерта „Обич и песен”, в който участват много хора. Концертът е сборен и  в него звучат много хубави песни, изпяти от любими изпълнители. А събитието на 18 октомври в Зала 1 на НДК в София е черешката на тортата на турнето, което направихме миналата година и това лято, защото се навършва една година от създаванет на „Обич и песен”. Като аз не съм участвала във всички изяви на това турне, защото в някои градове имах самостоятелни концерти и би било липса на мярка, ако съм навсякъде, а аз много спазвам „хигиената” в това отношение. Но нищо не се е променило от началото до настоящия първи рожден ден, защото ние все така пеем с обич пред хората, все така залите са пълни и все така Евгени Боянов, който е организатор, е много любящ, търпелив и почтен човек. А когато всички тези неща ги има на куп, как да не участваш? Хубаво ми е да съм с колегите!

Но ти предстои и голям самостоятелен концерт, нали? Разкажи повече за него!

Снимка: Instagram/screenshot

И аз не знам повече за него (шегува се)... След големия ми концерт на 10 юни това лято в Зала 1 на НДК, а след това и концертите ми в по-големите наши градове, си казах: „Ей, сега ще си отдъхна малко!” Но този Благо Солов, който се появи в живота ми като добрата фея, каза: „Предлагам на 10 януари 2024 г., на рождения ти ден, да направим концерт в НДК!” Казах му: „Абсурд, остави ме, имам нужда от почивка, поне ме остави да обмисля (смее се)!” После думите на Благо ги чух и от Левон Манукян и пак помолих да помисля, но дакато мислех, Блажко публикува рекламата за концерта ми и ме изненада. Разбира се, че приех... А и има хора, родени с името си и Благо е един от тях. Той е благ, свестен, добър, почтен, умен, а екипът му е железен, събрал е чудни момчета. Искам да призная, че концертът ми, който се състоя в София  на 10 юни тази година, както и последващите във Варна, Стара Загора, Пловдив и Бургас, наистина бяха приказни. 12 години не бях правила голям самостоятелен концерт преди този в НДК. Но залите бяха изпълнени с хора, които наистина бяха дошли заради мен и моите песни. Не знам, дали заради тези мои изяви и отношението, което получих от хората, но и за предстоящия концерт на 10 януари, веднага, щом беше обявен, билетите започнаха да се продават. А аз не искам да омръзвам на хората!

Много си скромна, като че ли беше по-усмихната, имаш уникално чувство за хумор, а сега, сякаш си по-обрана. За жалост мина през тежки загуби на близки хора... Публиката ли е тази, която те зарежда с позитивна енергия?

Снимка: Instagram/screenshot

Всичко, което правя ме зарежда! А относно чувството ми за хумор, уверявам, че си е същото. Просто това, което ми се случи в житейски план, ми даде такъв отпечатък в душата, че ме направи по-събрана, но не съм по-малко усмихната от преди. Може би в душичката ми има малко тъга, но няма как да се примиря, че моят брат го няма! Ще станат три години... Майка и татко, които също загубих, бяха болни, знаех какъв ще бъде изходът, но за батко, който беше толкова здрав, не мога да се примиря! Може би това даде отпечатък върху мен, въпреки, че пак съм усмихната. Има хора с дежурни усмивки, това беше израз на майка, Бог да я прости, но аз не мога и когато ми е смешно, се усмихвам, когато ми е тъжно – тъжа. Разбира се, че пея с усмивка пред хората, защото и те са усмихнати срещу мен и тя, усмивката, сама си проправя път върху лицето ми.

Което е поредно потвърждение, че си изключително естествен човек.

Аз няма за какво да съм изкуствена, не мога да преигравам! Понякога, когато гледам нещо, хващам преиграването, не защото имам практика в театъра, разбира се. Слава Богу не съм пренесла театъра в живота си, което би била една много некадърна роля (смее се). Театърът ми е дал свобода, но не съм театрална в живота си, което би било ужасно!

А какво се случва в театъра?

Снимка: Instagram/screenshot

От януари участвам в пиеста „Съвсем проста история”. На 2 ноември ще я играем в Бургас, но гостувахме с нея в София, Пловдив, Варна. На мен театърът ми е любимо място, дори когато нямам спектакъл, когато съм свободна, ходя на премиери на колегите, общувам с тях. Актьорите от бургаския театър са ми приятели и аз вярвам, че съм тяхна приятелка, защото ми е много, много хубаво да съм там, с тях!

И се връщам към края на предишен твой въпрос: „Дали публиката е тази, кято ми дава сили?” Истината е, че когато споделя пред хората каквото и да било – и добро, и лошо, толкова много обич тръгва към мен, чак понякога се питам: „Хората не ме ли оценяват прекалено високо?” Толкова много съм чувала – „обичаме те” и това не може да не ми дава сила! А и ако си нужен на някого, тогава животът ти има смисъл. Аз се чувствам нужна на страшно много хора, но ако само аз се чувствам нужна, а няма обратната връзка, тогава би било катастрофа. Но – да, обичта, която получавам от хората, ми дава сила! И знам, че тя не ми се полага, а трябва аз да си я заслужа.

Кажи как е дъщеря ти, радва ли те?

Тя ще стане на цели 24 години и е изключително готина млада дама, а на всичкото отгоре дъщеря ми е много умно момиче! Има изключително хубав изказ, логически говори, тя четвърта година учи сериозни науки – криминалистика и поведенчески характеристики. Щастлива съм с нея, тя е много добро момиче, знам, че е много вярна приятелка и толкова чисто гледа на живота, че понякога се плаша... Горда съм с нея!

Продължи да четеш