Когато през 2021 г. талибаните си връщат контрола над Афганистан, едно от първите им действия е да забранят на жените и момичетата да участват в спортни състезания. 

Днес те са принудени да напуснат кортовете, пистите и спортните зали, което е огромна стъпка назад в 20-годишния напредък в областта на правата на жените в страната. Момичетата на Афганистан нямат право да посещават училище след шести клас, жените не могат да работят, а спортистките трябва да изгорят фланелките си, да заровят медалите си, да скрият спортното си оборудване или да избягат от страната.

За Фарзане Резайе, една от първите две жени олимпийци в Афганистан и основател на организацията Women Leaders of Tomorrow, това е болезнено познат сценарий. Като състезателка по джудо, на нея също й е забранено да се състезава в родината си, а животът й е заплашван от религиозни екстремисти.

Днес жените спортисти в Афганистан са изправени пред заплахи, включително физическо насилие и нападения в домовете им.

 

АФГАНИСТАНСКИТЕ СПОРТИСТИ И ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ

С риск за живота си три жени се осмеляват да избягат от варварския режим, за да продължат да правят това, което обичат, а именно да спортуват.

Афганистанският отбор е съставен от три жени и трима мъже, които живеят и тренират в изгнание. 

В Олимпийските игри в Париж участват три афганистанки: Камия Юсуфи в леката атлетика при жените, Фабиа Хашими в колоезденето, Фахим Анвари в плуването. Нито една от трите жени не може да посети Афганистан без да рискува живота си. 

Председателят на Афганистанската атлетическа федерация заяви, че жените в Афганистан са лишени от всички човешки права, включително от правото на спорт, но присъствието им на Олимпийските игри показва, че те са издигнали знамето на страната със сила и смелост, правейки чест на нацията.

В началото на Олимпийската харта се казва:

„Практикуването на спорт е човешко право. Всеки човек трябва да има достъп до практикуването на спорт, без каквато и да е дискриминация.“

ИСТОРИЯТА АФГАНИСТАНСКИЯТ ОТБОР НА ИГРИТЕ

През 2000 г. МОК забранява участието на афганистански отбор на Олимпийските игри в Сидни поради дискриминацията на талибаните спрямо жените. Тази забрана е отменена след падането на талибаните през 2001 г., Следващите 15 години са време на бавен напредък към по-голямо равенство между половете в Афганистан. Този напредък е прекъснат през август 2021 г.

Оттогава талибаните издават над 80 указа, насочени срещу жените и момичетата. Жените вече не могат да получават шофьорски книжки, нито да пътуват без мъжки настойник, не могат да работят в неправителствени организации или в ООН. Афганистанските жени излагат живота си на опасност, за да се противопоставят на злоупотребите на талибаните.

Тези жени заслужават място на световната сцена, когато светът ще гледа игрите. Докато приветстваме всички спортисти на Олимпийските и Параолимпийските игри през 2024 г., не бива да забравяме 20-те милиона афганистански жени и момичета, които са лишени от основните си права на достъп до образование, работа, здравеопазване - и спорт.