Младата българска писателка Стефана Белковска се завръща с нов роман, след като дебютира успешно с "Чаках точно теб" и продължението му "Завинаги ти". Лично от нея научаваме всичко интересно за "Остани" в ексклузивно интервю за LadyZone.
С третата си книга ни напомняш мъдростта на Буда - не можем да върнем миналото, бъдещето е неясно, а единственото, с което разполагаме е тук и сега. Всъщност, целият живот се случва единствено в настоящето и само това имаме, нали така?
Да, точно така. Всъщност идеята на целия ми роман "Остани" се върти именно около това "тук и сега", около търсенето ни на "подходящия", на "идеалния" момент, в опита ни да надграждаме всичко около себе си, докато не го превърнем именно в такъв. Често наистина пропускаме хубавите мигове и не успяваме да се радваме на това, което имаме в стремежа си винаги за повече.
Може ли човек истински да обича друг, преди да обикне себе си?
Според мен човек обича някого само, защото на самия него не му стига любов. Но малко хора знаят, че първо трябва да обичаме себе си, за да можем истински да обичаме някой друг. В противен случай той би бил наше убежище, средство за допълване, било то на нас или на времето ни, което не сме се научили да прекарваме щастливо сами със себе си. Ако сами не се научим да бъдем щастливи, то няма как някой, било то и любовта на живота ни, да ни направи такива. Не сме ли първо сами цели, никога няма да бъдем и с някой друг.
Успяваме ли да намерим себе си, докато търсим любовта в живота, или още повече се губим?
Животът винаги е своеобразно търсене. Какво търсим и какво намираме зависи единствено и само от самите нас. Дали ще бъде любовта на живота ни, пътят винаги е един и той е нагоре. Нагоре към израстването на личността, към порастването, към осъзнаването кое е важно и кое - не. Винаги можем да се изгубим. Губим се в лабиринтите, които сами си създаваме в душите си, губим се и със загубата на тази любов или пък изобщо с ненамирането й, губим се и в намирането й. На всички ни се е случвало да "изгубим" ума си по някого… само, за да можем после да си го върнем отново. (усмихва се)
Способни ли сме да надмогнем егото си, за да обичаме човека до себе си толкова силно, че да му простим допуснатите грешки в миналото?
Някой хора да, други не. Прошката е най-хубавото нещо, което всеки човек може да направи за себе си и казвам за себе си, защото това е действие, насочено към самите нас, не към онзи, на когото искаме да простим. Съумеем ли да надмогнем егото си, за да простим, освобождаваме себе си и продължаваме напред. Винаги и задължително по-щастливи и спокойни.
Струва ли си човек самоотвержено се бори с всичко и всички за невъзможната любов?
Всеки човек решава кое е важно за него или не. Но ако любовта е невъзможна, то би ли могла да бъде спечелена и заслужават ли си всички самоотвержени действия заради нея?
Готови ли сме на всичко, за да накараме дълго чаканата любов да остане?
Всеки човек има в живота си своята голяма любов, онази, която може и да не е чакал дълго, но сякаш я е познавал цял живот, онази, която иска да остане. Би трябвало да сме готови на всичко, за да я накараме да го направи, би трябвало поне да опитаме да я изживеем, защото в противен случай тя ще остане нашето „ами ако” и може би никога няма да си простим, че сме я пуснали да си отиде.
Какво стои между силата да съхраниш себе си и уязвимостта да обичаш другия?
Може би инат. (усмихва се) Инат, който те дърпа и към едното и към другото. Само ти решаваш кой път да поемеш. Не винаги да обичаш означава да не се съхраниш. Любовта трябва да надгражда и изгражда човека. В този случай просто обичаш.
В "Остани" срещаме вече познатите герои от първите ти две книги. През какви житейски ситуации преминават и къде ще ги отведе това?
Познатите герои от първите ми две книги сега разказват напълно техни истории, които съм разделила в четири отделни новели, които са напълно самостоятелни четива. Луси и Тай се изправят пред въпроса дали могат да си простят грешките от миналото и може ли Луси да пренебрегне ината си и да се впише в бляскавия свят на Тай, може ли да даде "Всичко за любовта".
Майк и Ейнждъл пък се изправят пред предизвикателството да се скрият от целия свят, за да изживеят най-пламенната любов в живота си, любов, която изглежда напълно невъзможна, но може би ще се окаже по-силна от препятствията около тях, защото понякога истината се крие именно в "Невидимото за очите".
Роб и Кехия се срещат накрай света, за да разбере най-накрая музикантът от Тъндърсторм ценностите на живота и да проумее, че онова, от което бягаме, го носим навсякъде с нас и където и да отидем, винаги ще бъдем вкъщи, защото само сърцето ни може да ни "Отведе вкъщи".
Джесика и Роналд се срещат в непринудени обстоятелства, за да може Джес да разбере колко важно е да разкриваме себе си, колко не е страшно да бъдем слаби, колко много имаме нужда от "Някой, когото да обичаме".
Как се промени животът ти след публикуването на първия ти роман "Чаках точно теб" (2016), който си написала още като тийнейджърка?
Станах по-уверена в това, което правя – писането. Осъзнах, че това е нещото, което ме прави истински щастлива и завършена и че винаги мога да избягам в нови светове, когато искам да се скрия от вече съществуващия тук и сега.
Какво да очакваме от премиерата на книгата?
Много голяма изненада! С организаторите сме подготвили нещо съвсем различно - нещо, което не е правено на нито една премиера на книга досега. Ще повдигнем завесата премиерно на 22 ноември от 19:30 ч. в столичния клуб РМ.
