Силвия Петкова: Театърът ме сблъска с непознати за мен дебри на собствената ми душевност

"Не съм сигурна дали промени нещо, или ме намести точно такава, каквато съм", казва българската актриса, посланик на Нощ на театрите 2019

12 Септември 2019

През 2019-та Нощ на театрите ще отбележи своята седма година в България и на 16 ноември ще събере в едно голямо и вълнуващо събитие стотици съдържания в 16 български града. Европейската инициатива се обедини около посланието "Ти променяш играта. Играта променя теб". bTV Media Group e генерален медиен партньор на инициативата за седми пореден път. Българската актриса Силвия Петкова, посланик на Нощ на театрите 2019, споделя в следващото блиц интервю с какво я е променил театърът, както и последните седем години от живота й.

Какво промени театърът в теб?

Не съм сигурна дали промени нещо, или ме намести точно такава, каквато съм...

Какво ти промени в твоето собствено усещане за театъра?

Хм... по-скоро ми отне времето за наслада и свободата да бъда чувствен зрител. Озовах се в кухнята...

Разкажи накратко (в максимум седем изречения) какво ти се случи през последните седем години?

Хиляди интересни проекти. Имах шанса да изиграя роли, коренно различни една от друга, цяла палитра, цяла психологическа азбука от женски образи... Сблъсках се с непознати за мен дебри на собствената ми душевност. Срещнах ЛЮБОВТА. Станах майка. И сега с неподозиран за мен нов заряд и експлозии от нови емоции, продължавам професионалния и житейския си път. И все още, всяка година тръпна в очакване на Нощта!

АКО БЯХ…

Животно… щях да съм Делфин, защото много носи, а малко казва.

Растение… щях да съм цяла Гора, защото Силвия означава Гора!

Сезон… щях да съм Лято, защото тогава луничките ми са в абсолютния си разцвет, а аз си ги обичам всичките! Искам си ги целогодишно, но без слънце се крият.

Миризма/мирис… щях да съм Ароматизирана пръчица, защото напомня за мечтани бъдещи хоризонти.

Град… щях да съм Рио де Жанейро, защото обичам музиката, танците и топлите усмивки!!!

Дума… щях да съм Вдъхновение, защото не вярвам, че с годините то “бавно се изплъзва”. Вярвам във вдъхновението и безспирно търся Удовлетворението!

Театрална пиеса/роман щях да съм… "Стопанката на Господ", защото корените ни нашепват и е хубаво да си позволим да ги чуем...