Петко Венелинов, който е в ролята на разглезения Станислав в хитовия сериал на bTV "Скъпи наследници", стана баща за първи път на 20 юни 2018 г. Срещата с един развълнуван баща винаги е силно емоционална. Такава беше и тази. Срещаме се с Петко и бързаме да зададем въпросите си за новата му роля на баща, защото репетициите му за днес вече са приключили, напазарувал е за вкъщи и няма търпение да се прибере при малката си дъщеричка.
Отскоро си татко. Как това промени ежедневието ти?
Събуждам се до едно толкова прекрасно същество, че нямам думи за него! (смее се). Но иначе има едно основно нещо, което се промени – нямам търпение да се прибера вкъщи.
Сменяш ли памперси?
Моята приятелка не ми позволява много. Казва, че сега тя може да го прави и няма проблем. Малко по-далеч ме държи от битовата част на бащинството и ме оставя да се радвам на бебето. За сега се наслаждавам на поетиката на бащинството.
Нетърпелив ли беше по време на бременността, искаше ли бебето да се ражда по-бързо?
В последния месец от бременността, говорех на корема на майка й: „Айде, Маргита, не е честно. Седиш само при майка си и не искаш да дойдеш при татко си“. Когато Ярослава беше в болницата, си пишехме постоянно (смее се), до самото раждане. Тя ми пращаше усмихнати селфита, въпреки физическите болки, защото знае колко съм притеснителен.
Промени ли те появата на детето ти?
Разучавал съм цялата Маргита – от нокътчетата на крачетата до ръчичките. Откриваш много неща в себе си чрез детето си. Няма как да си същият, след като ти се случи такова велико нещо. Сигурно звучи клиширано, но виждам любовта навсякъде. Отстрани може да съм сладникав и размекнат, но е така.
Ако трябва да разпределите длъжностите - кой сега у вас е сценарист, режисьор и кой е в главната роля?
В главната роля е Маргита Петкова Венелинова, режисьор и сценарист е майка й, а аз съм някаква поддържаща роля. По-скоро съм сценичен работник и изпълнителен продуцент (смее се). Но съм много щастлив от това, че съм в този процес.
Как избрахте името на детето?
Бяхме се разбрали, че ако е момиче, тя ще го кръсти, а ако е момче - аз. Аз бях избрал името Орлин, защото много ми харесва, и всички хора с това име са ужасно готини и провокативни (начело с моя добър приятел Орлин Павлов). Тя избра Маргита и е кръстена на актрисата Маргита Гошева, която е много добра актриса и наша приятелка. Жена е на Иван Бърнев и те ще са ни кръстници след година.
Подходили сте различно от традиционното. Защо?
Не искахме детето да поема аурата на някой друг от семействата ни, но не защото не ги обичаме. Искахме тя да си има свое име. Дори фамилията й е по друг начин. Моята е Петков, но се пиша с бащиното си име – Венелинов, а тя е Петкова Венелинова. Всичко да й е бяло, като празен лист и да го запълва.
Какво си представяше, че е да си баща, преди да се роди детето, и така ли се случват нещата и след като се роди?
Винаги се оставям на случващото се тук и сега. Никога не съм мислел какво ще става или няма да става. Това, което ме изненада, беше първият ни контакт с нея - "О, миг поспри!" (цитира Шекспир). Видях я половин час след раждането и все едно времето спря.
Какво е първото нещо, на което искаш да я научиш, свързано с театъра и с живота?
Да е честен човек. Днес е доста голяма рядкост да видиш някой наистина честен. Това според мен е основата, на която може да се развиваш успешно. От театъра - да я науча да бъде концентрирана. Това е много важно и в живота. Трябва да знаеш как да разпределяш енергията си правилно. Хем трудни, хем прости неща. Не знам доколко ще успее, но поне да им обръща внимание.
Запален си по екстремните спортове на открито. Ще се отрази ли бащинството на хобитата ти?
Да, приоритетите се смениха. Продадох колелото си и само сноубордът остана, но нямам представа кога ще отида, а и да си кажа честно - не искам. Предпочитам да си остана вкъщи и да съм при нея. Когато поотрасне, бих купил лодка и ще я возя някъде в морето или ще я заведа при огромния язовир „Огоста“, където имаме къща. В момента всичко е концентрирано в нея, в майка й, във Филип (синът на Ярослава от предишна нейна връзка) и в работата. Не искам да разпилявам енергията си другаде.
Как се запознахте с майката на Маргита?
Тя ме е срещнала в неин сън, колкото и странно да звучи. После се е чудила какъв е този образ, защото тогава не ме е познавала. Веднъж ме вижда на плакат от представление в интернет и ме разпознава. Чудила се дали да ми пише, а аз точно по това време разучавах Юнг, който е разглеждал доста сънищата. И като ми написа това и… (смее се). Срещнахме се, говорихме за случилото се и не сме предполагали, че ще стане така. Висока среща, която не бива да се подминава.
В "Скъпи наследници" играеш ролята на разглезен младеж, който е издържан от майка си. Как гледаш на този феномен, който в България често се среща?
В началото Станиславчо е разглезен, но зрителите знаят, че сега се променя. За мен образът му е възможност да живея в друга кожа. Аз не харесвам такъв типаж, но с кеф живях в него. Не знам дали зрителите са забелязали, но има сцени, в които целите са импровизирани и сценаристите са ги оставили, защото са готини. А самият Станислав често е цитирал Чехов, Шекспир, Молиер, български представления и режисьори. Сякаш има нещо в него, на което просто не се е обръщало внимание.
Ще разчиташ ли помощ от майка си за бебето?
Майката на Ярослава дойде при нас още с наближаването на раждането. А един час след като тя си тръгне, ще пристигне и моята за почти месец. Те дори не искат да се казва, че помагат. За тях е огромно удоволствие да виждат бебето и да се грижат за него. Поръчал съм си от интернет устройство, което да следи звука и движението, когато сме в другата стая с майка й, а бабите си тръгнат.
Ролята ти във филма изисква да си в близост с много жени. Как приема приятелката ти това?
Тя е актриса и знае, че не ги целувам аз. Не искам да ги целувам, но Станислав трябва да ги целуне и аз го правя, защото съм Станислав. Все пак желанието е най-важно, а то е негово. И нея съм я виждал в такива ситуации и не ми трепва нищо, защото не го гледам лично, а като произведение. Това не е тя, както и това не съм аз.
Какво да очакваме от героя ти в сериала "Скъпи наследници", както и от Петко занапред?
От Станислав може да се очаква всичко. И от мен също. Ето нещо, по което си приличаме с него (смее се). Може да очаквате от мен нова постановка през септември. Казва се "Кроасан", Васил Дуев е режисьорът, а театърът – “Театър 199". Странна е, не бях чел такова нещо.
