Милена Зарева отпадна в неделния дуел във „Фермата“ от достоен противник – европейската шампионка по лека атлетика Ваня Стамболова. Каква е тя извън предаването, какво е да работи с 30 мъже и защо лъскавите и скъпи неща не могат да я изкушат. Четете:

Смяташ ли себе си за успяла жена?
Какво значи за един човек да е успял? Човек трябва винаги да иска повече, за да успее. Да, в много неща съм успяла – успяла съм да стана майка, което е прекрасно, успяла съм да преборя много страхове, сменила съм много професии, докато стигна до сегашната и мисля, че в момента съм си на мястото, но да си повярваш, че си супял, означава да спреш, а аз не мисля да спирам.

Спомена твоите деца като едно от големите ти постижения в живота – разкажи ни как се казват, на колко са?
Децата ми наистина са най-голямото ми постижение. Имах известни трудности – когато родих големия си син преди 17 години, бях на 26, което в България тогава се смяташе за късна бременност и дори ме смятаха за престаряла. Сега вече не е така, за което се радвам. Големият е на 17, казва се Радослав, а малкият – на 11 и се казва Пламен. 6 години след първото раждане нещата се бяха променили – българката започна да мисли по-добре в този аспект. Защото една майка на 18 години си е дете.
Разликата им е 6 години без 2 дни – Пламен е роден на 17 септември, а Радослав на 19 септември. А относно датите им на раждане - аз постоянно се шегувам, че моят мъж се опита два пъти да ми направи подарък за рождения ден, тъй като съм родена на 27 септември.

Работиш като лесовъд във фирма с 30 мъже. Какво точно правиш?
По принцип работата на лесовъда е да наблюдава обектите поне в моя случай. Понеже съм частен лесовъд и се занимавам с частни гори. Това означава, че колега инженер е отишъл, направил е съответната документация, а моята работа е да наблюдавам бригадата да си върши работата в съответствие с техническите изисквания и за издаването на превозните билети за камионите.

Как се чувстваш във фирма с толкова много мъже като единствената жена там?
Повечето от тях ме приемат като равна и ми казват Горски директно. Надявам се да гледат на мен и след излизането от „Фермата“ по същия начин, защото съм се държала вътре, така както се държа и навън.

Какво е хобито ти?
Моето хоби е плетеното. Обожавам да плета.

На една кука, на две куки?
На всякакви. В момента имам проблем с плетенето на две куки, заради ръката, но продължавам да си плета, въпреки препоръките на докторите. Това ми е хобито, особено зимно време го обожавам – камината, телевизорът работи, аз си плета и чакам да се приберат децата. Определено ме успокоява, откъсвам се от всичко.

Колата, която караш е кола, с която не сме свикнали да виждаме една жена. Как се оправяш с нея?
Задавали са ми въпроса защо карам такава кола. А тя е произведена 91 година. Продължавам да я карам и си ми харесва, поддържам я и наистина си ходя на работа с нея. Дори в момента съм с нея в центъра на София. Поддържана е, в движение и не ме е предала. За какво парите, които съм спечелила, да трябва да ги наблъскам в нещо скъпо и лъскаво, като лъскавите неща скарват хората?

А какви са твоите женски слабости, на които се поддаваш – бижута, козметика, дрехи?
Ноктите. Моята слабост са дългите маникюри. Много добре знаех, че във „Фермата“ е неизбежно да се счупи нокът и ми трябваше време да свикна с момента, в който това се случи. Иначе сама мога да си правя ноктите, имам цялото оборудване за гел лак у дома и обожавам да се занимавам сама.