Постепенно Кейт Мидълтън се завръща към нормалния си начин на живот. След като в началото на годината обяви, че тежкото ѝ раково заболяване е в ремисия, тя се опитва всячески да влезе в обичайния си ритъм – в грижи за семейството и кралските си задължения.

И успява – макар да поставя фокуса върху възстановяването си, принцесата все по-често се появява в обществото. Последното ѝ публично събитие е срещата с пациенти на онкологичния център към болницата в Колчестър. В тяхно лице тя намери съмишленици пред които да сподели за трудностите, с които се е сблъскала по време на лечението си.

Кейт определи болестта като „много страшно и плашещо преживяване, което променя живота“, а възстановяването от нея сравни с „влакче на ужасите“.

„Когато лечението приключи, всички очакват, че ще се почувстваш по-добре, че мъките ще свършат. Но това изобщо не е вярно. Това също е една изключително трудна фаза. Вече не си под ръководството на болничен екип, защото се предполага, че може да се справиш с всичко сам. Но истината е, че не може да функционираш нормално както някога. Затова е важно да има някой до теб, който да те преведе през този труден период. И да ти помогне да намериш отново нормалността“, каза принцесата, цитирана от Daily Mail.

Кейт Мидълтън говори и за значението на холистичния подход към ума, тялото и духа по време на борбата с тежко заболяване.

Снимка: gettyimages

Кейт Мидълтън е "късметлийка" - колко тежка в действителност е била болестта ѝ

Ето какво споделят близки до принцесата на Уелс

По време на събитието принцесата на Уелс посети градината към болницата. С помощта на персоналa и доброволци тя засади цветя, кръстени на нея - „Розите на Катрин“. Когато цветята пораснат, ще бъдат продадени, а част от приходите ще отидат за благотворителната организация за борба с рака „Роял Марсдън“.

Появата на Катрин в клиниката в Колчестър се състоя малко след като тя пропусна важно кралско събитие - конните надбягвания Royal Ascot.

Принцесата не успя да присъства и на откриването на Уимбълдън, любимият ѝ тенис турнир. Предполага се, че причината за това може да е постепенното възстановяване от болестта и желанието да не бърза да се връща към обществените задължения, пише Мarie Сlaire.