"Песента ми беше лековат политико-социален коментар на ситуацията в България и винаги ще си остане само и единствено това", споделя певецът в интервю пред Ladyzone

В началото на седмицата българинът Иван Стоянов, който живее и работи в Кьолн, реши да възпее епидемията от коронавирус. Какво провокира Иван, чийто творчески псевдоним е Анджелика Съмър, да посвети песен за коронавируса, разберете от ексклузивното интервю, което даде за Ladyzone.bg.

Защо реши да направиш песен за коронавируса?

Истината е, че това не беше решение, взето изцяло съзнателно или с каквото и да е било сериозно намерение. Прочетох изключително много информация за вируса и пандемията. В социалните мрежи попадах на шеги, статуси, вицове, мемета, световни комици и политици правеха изказвания, лутащи се между спектъра на забавното и сериозното. Истината е, че както се разхождах в коридора в общежитието си, започнах да си тананикам под носа "Коронавирусът е тук..." И оттам нататък някак естествено седнах и започнах да я пиша. Конкретните събития, които ме подтикнаха, бяха най-новите мерки за сигурност, въведени в България - затварянето на театралните и кино салони, както и отменянето на спортните събития. Струваше ми се, че на фона на затварянето на някои места, други не бяха включени. Такива, например, са баровете, дискотеките, моловете. Например, какво ще правим покрай Великден, особено в големи църкви като Александър Невски? Според последни данни събития с минимум 1000 и над 1000 души се водят рискови. В този ред на мисли бих призовал всекиго да прецени изключително внимателно дали наистина вярата му ще му е достатъчна, за да го предпази от вируса. Все пак този вирус не подбира дали сте атеисти, мюсюлмани или евреи. Аз лично съм искрено загрижен за последните изказвания на БПЦ, които освен опасни за здравето на милиони граждани в България, са и откровена лъжа. На мястото на всички читатели на настоящето интервю бих останал вкъщи с близки в навечерието на Великден като мярка за сигурност и бих посъветвал да гледат богослужението по телевизията. Всъщност би било забавно, ако БПЦ се бяха навили да направят онлайн стрийм на богослужението на Великден, но на тях освен модерно мислене, явно им липсват и скрупули щом са склонни да изложат милиони граждани на риск.

Какво е твоето мнение за пандемията? В обществото мненията са поляризирани от "пълна глупост" до "тотална истерия"?

Считам, че пандемията не е нито глупост, нито истерия. Пандемията е нещо много сериозно, което всички трябва да следим онлайн - както на сайтовете на СЗО и по-известните новинарски сайтове на световноутвърдени медии като DW, BBC и CNN, така и на сайтовете на съответните държави на министерствата на здравеопазването, където в момента пребиваваме. Мисля, че пандемията не е "глупост" и трябва да бъдем нащрек, трябва да внимаваме и да сме бдителни. Инструкциите са както следва: да не си пипаме лицето с ръка, особено навън, да не се ръкостискаме, да избягваме струпвания на много хора на едно място (особено 1000 и нагоре). Когато кашляме или кихаме да закриваме лице с лакът или носна кърпичка, която да изхвърляме веднага, защото вирусът при незакрито кихане или кашляне полепва по повърхности и остава там няколко часа. Да си мием ръцете минимум 20 секунди (дезинфектиращи лосиони за ръце са също много добра идея) - и то редовно. И ако можем да отложим полетите до рисковите зони (те биват обновявани почасово и за да не изпусна някоя, е най-добре да следите на сайта на СЗО) и т.н. СЗО специално изчакаха известно време да видят как ще се развие ситуацията с вируса, преди да обявят нещо толкова сериозно. Същевременно не мисля, че изпадането в крайни панически състояния ще ни бъде от полза, защото извънредното страхуване и паникьосване могат да замъглят рационалната ни преценка за ситуацията и да доведат до влошаване. В този смисъл Пандемия не трябва да бъде равно на Паника, макар и старогръцкият корен на думата и смисълът да са същите.

Реакциите след забраната на културните събития в България заради коронавируса

Вълна от отменени концерти, изложби и фестивали. Какво мислят институциите и хората на изкуството?

Следиш ли изкъсо новините около коронавируса?

Следя много изкъсо какво се случва с вируса, гледам редовно и CNN и немските телевизии, чета статии и се информирам. Изключително важно е за мен в момента, колкото да спазвам физическа хигиена, така и ментална хигиена. Много е важно да знаем, че колкото е заразен вирусът, толкова са заразни и фалшивите новини. Трябва много внимателно да си подбираме източниците и да не се поддаваме на "магическо" мислене. Опитвам се да не звуча иронично, но: пиенето на ракия, блондор (както съветват някои американци), носенето на червени конци, "консултации"с врачки НЯМА да ви предпазят от коронавирус. Новините трябва да бъдат много внимателно селектирани и сравнявани и да се проверява достоверността им - т.нар. нашумелия в времената на Тръмп "fact checking".

Песента ти излезе преди броени дни, а вече има десетки хиляди гледания в YouTube. На какво смяташ, че се дължи толкова големия интерес към нея?

Песента ми събра вече 22 хил. гледания. Но истината е, че имам къде-къде по-хубави, по-смислени, по-интересни и по-сложни песни от тази в канала си, които читателите ви спокойно могат да разгледат. Далеч не мисля, че тази песен ме описва като изпълнител или може да служи като визитна картичка за уменията ми като музикант. Както винаги, в интернет хитови стават неща, които не са с чак такава голяма стойност. Вътре в канала, например, имам едно парче - "Another Woman", кавър на Моби, и там човек може да чуе наистина как мога да пея мога да пея и колко е голям диапазона на гласа ми. Ето зад това парче мога да се подпиша с две ръце, а то има едва 1000 гледания. Затова ето специален поздрав за всички хейтъри в канала ми, които казаха, че пея фалшиво. Можете да й хвърлите едно ухо тук и да се уверите сами колко много сте се объркали.

Също бих искал да помоля всеки, който иска да гледа "Песен за Коронавирус" и я харесва, да се абонира за канала ми. Така ще мога да създавам още различни песни на различни социални тематики. Крайната ми цел е 1000 абоната. Дано успеем. За популярността на парчето може да има много причини. Темата е много сериозна и наболяла и вълнува всички ни. А работата на един артист и музикант е да отразява като огледало, да поставя въпроси или да се опитва да провокира мисленето на хората. Второ, аз все пак се занимавам с музика, както в България, така и в чужбина вече десет години и смея да твърдя, че съм едно от важните имена за ъндърграунда в София. С групата ми The Strawberry Finns сме правили множество проекти - Gender (Fluid) и Ловец на свечерявания в Червената Къща, бил съм замесен в най-различни фестивали и пърформативни изяви. Искрено се радвам, че толкова много хора гледаха песента и й се зарадваха и благодаря на всеки един, който е бил в канала ми и я е гледал. Тя, обаче определено не е моята музикална гордост и призовавам всеки гледал тази ми песен, да разгледа и останалите песни в канала ми, за да види, че мога да бъда доста по-експериментален и интересен в изпълненията си. И също - веднага да я пратите на Николаос Цитиридис.

В България вече има смъртен случай от коронавирус. Не смяташ ли, че шеговитият тон на песента може да бъде възприет негативно от хората?

Мисля, че е редно да делим много ясно двете неща. По времето когато песента беше измислена, смъртен случай в България не беше имало. Развитието на вируса е доста скорострелно и не е имало начин да предвидя, че само ден след това СЗО ще обявят световна пандемия. Искам да е пределно ясно. Не се присмивам на смъртта на тези хора и не си правя шега с това. Лично аз самият преди две години изгубих баба си и дядо си, които ако бяха все още живи - сигурно щяха да са в рисковата група. Песента ми по никакъв начин не засяга загиналите. Песента ми засяга живите. Впрочем, смъртни случаи има по цял свят и не мисля, че бих дръзнал да си правя майтап с нещо толкова сериозно като смъртта на хиляди души. Песента ми беше лековат политико-социален коментар на ситуацията в България и винаги ще си остане само и единствено това. Нека не се провижда излишна злонамереност или ехидност. Който ме познава лично, знае и че подобни характеристики са ми напълно чужди. От друга страна обаче, въпросът ви е подвеждащ. По тази логика трябва да забраним на Джими Кимъл, Джими Фалън и Стивън Колбер да правят шеги за вируса, защото има смъртни случаи. Както трябва да забраним и всички мемета и картинки и колажи с хумористично послание.

Как протича животът в Кьолн и Германия – спокойни ли са хората, нормален ли е ритъмът на ежедневие?

Както обичат да казват немците: jein (ja + nein). В Кьолн има нещо като умерена паника, но на мен лично немците са ми някак много симпатични с паниката си, защото те не я показват навън. Ако се вгледа внимателно обаче, човек може да го забележи в няколко дребни неща. Тяхната паника е своеобразна немска, подредена, рационална паника. Всички се държат все едно всичко е "наред", но същевременно спазват отговорно и съблюдават всички правила за сигурност. Отмени се току-що най-големият ебмиънт фестивал в Кьолн, на който щях да свиря в качеството си на Angelica Summer - фестивалът Zivilization des Liebes. Отменят се в момента големи културни събития, на които би могло да има минимум 1000 или отгоре души. Много е важно да кажа следното - отменят се събитията, но не се затварят принудително институциите. И тази разлика е много осезаема. Всички разбираме смислеността и нуждата от подобно решение. В училището, в което работя на всяка стъклена врата са залепени инструкции как се мият ръце и защо е важно да се измият. Вчера бях и в DM - имаше надпис с молба да не се купуват повече от три продукта за почистване на ръце. Т.е. по някакъв много интересен начин паниката на немците е някак логична, постъпателна - ако изобщо за една паника това е възможно. Изключително много ми допада тяхното хладнокръвие. Ще ми се и ние да можехме да прихванем малко от тях. Принципът на немците днес е "Keep calm, but stay alert".

Защо предпочете Кьолн за работа и живот пред София?

Защото работата в Кьолн е много по-добре платена. Защото за разлика от хомофобското интервю, което ми се случи в качеството ми на кандидатстващ в "Читалнята" преди няколко години в София с екипа на "Читалнята" и екипа на Софийска община - заради пръстен от смола с маргаритка на пръста ми и гердан с морски животни на врата ми, да получа отказ за работно място при положение, че съм квалифициран и им предоставих всички нужни документи - такова нещо няма как да се случи по време на интервюто ми за целодневното училище "Братя Грим", където ме взеха още в деня на интервюто ми. Защото е по-спокойно и щадящо. Защото в Stadtgarten (Градската градина) в Кьолн няма как да дойдат група момчета и да ме пребият до смърт, както пребиха Мартин Стоянов в Борисовата градина в София и после присъдите им да бъдат намалени и да излязат на свобода. Защото законите тук се спазват. И защото има закон, според който извършваш престъпление, дори само използвайки вербална агресия с хомофобски или расистки коментар. Защото мога да изразявам сексуалността си смело и свободно с всичките червила, рокли, плюшените играчки на моята прекрасна Милена Маркова (Milene), с всичките си клинчета и перуки и мога да изляза от нас и да се возя в градския точно така както си поискам - като Анджелика. А мога и да не сложа нито едно от тези неща по себе си и да изляза с кафяв пуловер и дънки. За да си купя мляко от супермаркета, като Иван. Защото в Кьолн съм част от ъндърграунда вече втора година поред и се радвам на посещаемост на концертите си и интерес към това, което правя. Защото в Кьолн бях приет в една от най-известните академии по света за медии и визуални изкуства - КНМ и имам възможността да се вклиня в по-новата и следваща вълна от пърформари и ъндърграунд артисти. Защото за един концерт в България събирам едва-едва пари, а с един концерт в Кьолн мога да изкарам пари за три пазарувания за храна за целия месец напред и да не го мисля.

Как беше приеман в България ти и това, което правеше, преди да решиш да заминеш в чужбина?

О, в България винаги съм бил доста добре приеман в това, което правя - в артистичен план. В България имах и продължавам да имам страшно много съмишленици, близки, познати и покдрепящи ме в безумията ми хора - Светльо, Явор и Николина от Ателие "Пластелин", Антоанета Колева от ИК "Критика и Хуманизъм", Николай Колев от "Библиотеката" и Марион Дърова, Яница Атанасова, Яна Пункина и Радо Чичев от "Аларма", Светла Енчева от "Genderland", Жулиета Интергалактика (Ясен Згуровски), Цвети Йосифова, моите близки и приятели, които се интересуват и помагат с идеи, предложения, а дори и критики - Теди, Христо, Дария, Алекс, Нина, Чарли, Стаси, Косьо, ММ и Шаманчето, Роза и Поли и изобщо целият екип на "Хора които не говорят пред други хора", цял камион от фотографи малка част, от които - Йоан Сугарев, Свилен Маринов и прекрасния Николай Митев. Имахме невероятното удоволствие да участваме и на откриването на Sofia LGBTI феста в Червената Къща, която поради финансови и най-вече държавно-политически причини затвори врати. Разбира се, винаги съм бил неотлъчно подкрепян от баба ми и майка ми. Майка ми тези дни супер много помага като праща песента на близки и приятели с молба да се абонират. Тя е най-големият ми фен. Истината е, че зад себе си в България аз имах една мини-общност, в която можех да се движа и да плувам уж ‘’безопасно’’. Искам да благодаря на всеки един от тези хора за всичко, което някога са правили винаги за мен, но тъжната истина е, че то не ми носеше нужната физическа и психическа безопасност. И беше само въпрос на време да се вземе решението да замина завинаги. Истината е, че за мен имаше две Българии - едната беше моята и другата беше другата, лошата, агресивната, злобната, ограничената България. Слава Богу, на нашите концерти както в "Ателие Пластелин", така и в Червената Къща сме се радвали винаги на много интерес, много обич и много внимание.

С какво се занимаваш в момента професионално?

В момента работя като възпитател в едно основно училище в Кьолн. Харесвам работата си изключително много и считам, че работата с деца представлява двупосочен процес на взаимно обучение. Аз ги уча как да бъдат толерантни към различните цветове на дъгата, те ме учат как да говоря по-добър немски. Струва ми се, че от това никой не губи, а само печели. Креативността ми е нещото, което е най-големият ми инструмент и с децата е винаги интересно и забавно. Да, на моменти е зор, прекаляват и минават някои граници. Но тогава излиза новото ми, "лошо" и "сърдито" аз и те спират с маймунджалъците. Понякога дори аз самият се изненадвам от това колко мога да бъда строг. Като странично занимание участвам в различни артистични и музикални проекти като Angelica Summer.

Да, твоето алтер его е Анджелика Съмър, в социалните мрежи пък си Питър Найнтингейл. Как избра псевдонимите и защо?

Peter Nightingale беше в първия си вариант Peter Heinrich, заради любимите ми по онова време цигари ванилия. Когато заминах да уча по Еразъм в Полша обаче, реших да сменя последното име. Много пъти съм се питал защо точно това последно име. Може би защото си намерих един фрак в Полша и го оцветих с шарена боя и опашката ми заприлича малко на опашката на чучулига. Само че Peter Swallow звучи по-скоро като име на порно актьор и направих компромис с Nightingale. Peter беше пък някогашна препратка към една от любимите ми детски книги - Питър Пан. Решението ми да ползвам псевдоним, а не истинско име винаги е било проява на бунт. Не вярвам, че ние всички показваме точно онази истинска версия на личността си онлайн. Ние я редактираме, филтрираме, променяме. Ние показваме един "лъскав", "съвършен" образ. Това не сме ние. И тъй като не сме ние, какъв е смисълът там да бъдат и истинските ни имена? Angelica Summer се роди преди две години като псевдоним. Самото име Angelica много ми допада и не разполагам с рационално или обосновано решение за избора на името. Понякога имената те намират теб самия, а не ти - тях. Sommer, тъй като дълго време се чудех между немското Sommer и английското Summer, е всъщност фамилия на много близък мой съученик от университета в Кьолн. Изключително много му завидях за тази прекрасна фамилия и тъй като лятото е любимият ми сезон от годината, реших да осъществя тази именна кражба. Флориан и до ден-днешен не подозира за тази кражба и ще направя всичко по силите си да остане в неведение.

През декември имахте концерт с групата ти Strawberry Finns. Планирате ли скоро ново участие в София?

Много обичам да виждам познатите и мили за мен лица отново и отново, а много скоро, ако не бъдем коронясани с The Strawberry Finns ще направим през април концерт в София. Обмисляме дори възможността концертът да е стриймнат онлайн, ако нещата все още не са така напечени. А ако искате да научите точната дата, час и място, харесайте страницата ни във Фейсбук. Там ще пускам и нови парчета от канала си.

Текст на Песен за Коронавирус

Коронавирусът е тук

Ще хване теб и никой друг

Коронавирусът ни навестява

Турне из цялата държава

Той е по-умен от теб и мен

Вече е чел Джорджо Агамбен

Коронавирусът подбира

Начетен образован

От култура разбира

Най-важното сега разбрах

Няма смисъл да те е страх