Актьорът Башар Рахал има много каузи в живота си - бори се за всичко всеки ден. Всъщност както всеки обикновен човек. Има една кауза, която той е взел присърце, не просто като нещо всекидневно, с което се сблъсква. Децата са най-голямата кауза в живота на Башар. Не само неговите две, както казва той, а всички. Споделя, че нищо друго не може да го направи толкова щастлив от това да нагушка и да намачка едно дете. Самият Башар признава, че думите му звучат слабохарактерно, излезли от устата на един мъж с внушителна осанка... Вижте какъв е Башар на екрана и извън него, какво ни сподели за личния си живот, любовта към децата и защо е решил да се включи в благотворителни каузи.
Как си днес, как се чувстваш?
Добре съм. Вече съм добре.
След няколко кафета ли?
Имах няколко разговора, които ме поизнервиха, но вече всичко е наред, потуших нещата.
Настроението ти влияе ли се от лошото време?
Е, то днес е слънчевко, така че дава някаква позитивна нагласа. Не искам да сравнявам България и Америка, но там е много по-слънчево и позитивно. По цял ден слънце навсякъде.
Е, има си и своите дъждовни периоди сигурно?
В Лос Анджелис имаше една година без нито един дъждовен ден. Ако си в Орегон – щатът номер едно по самоубийства – да, но иначе е слънчево.
А ти къде си?
В Лос Анджелис и в България.
А къде ти се води постоянният адрес?
Не знам къде ми е постоянният адрес, защото в момента имам 15 такива.
Разбрахме от едно птиче, че скоро ще те видим в "Домашен арест". Какво можеш да ни издадеш за участието си в сериала?
Първоначално ме бяха поканили да играя други три роли, но в последствие се разбрахме да напишат сценарий за образ, който е създаден специално за мен и те взеха, че го направиха. Мисля, че се получи много добре.
Какъв е образът, направен специално за теб?
В "Домашен арест" ще го раздавам като арменски златар, Йоландо арменският златар.
Освен успешни роли в множество български филми, сред които и „Стъклен дом”, имаш и такива в САЩ. Лесно ли се пробива в Холивуд?
Не, много е трудно, така че още не знам как е. Засега снимам някакви филми там…
Е, имаш участие в множество известни продукции, макар ролите да не са главни…
Участие и пробив са две различни неща. Пробив в Холивуд значи да си такъв, който всички познават.
Все пак си пробил малка дупчица…
Съвсем малка, една такава дупчица на мишленце и сега през нея от време на време влизам и си намирам роля в някой и друг филм.
Какви по-големи цели си поставяш?
Целите са да си пробия по-голяма дупчица. Бих искал да продуцирам собствени филми, да играя роли, които аз да си избирам, а не те да ме избират. Това са мечтите на всеки един актьор, нищо по-различно.
Как виждаш себе си по-добре – в комедийна или драматична роля?
Толкова ми допадна сценарият на „Стъклен дом”, че ме накараха да вярвам, че се харесвам повече в драматична роля. По принцип аз винаги съм се виждал като комедиен актьор. Но да кажем, че и от двете – 50 на 50.
Роля, която искаш да изиграеш?
Историческа, но не знам точно коя. Искам да е историческа отпреди римско време.
Какъв ще бъдеш – пълководец?
Ами не знам. Може би библейски герой.
Но задължително положителен?
Естествено, а не Юда.
Някакъв емблематичен за теб филм, в който си участвал, променил те е като възгледи, разбирания?
„Стъклен дом” определено ме променя. Променя ме като възприятие на хората, като усещане за работа в екип. Защото повечето филми се снимат за прекалено кратко време – един, два месеца, опознаваш екипа, след което идва нов филм и нов екип. А когато снимаш сериал от септември досега и всеки месец си с тези хора, някак си имам усещането, че съм в театъра. Същата трупа, същите хора, същите герои, знам кой какво може, от какво би се раздразнил, аз знам за тях, те знаят за мен. Много е приятно, защото се усеща един толеранс, когато хората се познават.
Мнение за българското кино?
Българското кино неминуемо се развива в позитивна посока и това се усеща. Хубаво е, че сериалите повлякоха крак. Тепърва ще започват да се снимат и по-добри филми. „Мисия Лондон” поведе от филмите, които не са сериали. Мисля че успешно се справяме.
Какъв е Башар Рахал в личния живот – лошо момче или… ?
Откъде въобще ти дойде на акъла да споменеш лошо момче?
Аз затова добавих или!
Да ти изглеждам на лошо момче? Не мисля, че съм лошо момче. Аз съм едно добро, разбрано момче.
Каква зодия си?
Везни.А ти каква зодия си?
Риби.
Да, ти си типичен представител на рибите. Имам три рибока в семейството и всички си приличат. Особняци сте.
Ти значи много се интересуваш от такива неща?
Да, много.
Типичен представител на везните ли си?
Да.
И какви са везните?
Емоционални, нестабилни, ревниви, суетни, имат нужда непрекъснато някой да ги балансира и да ги кара да се чувстват добре.
Значи ни признаваш, че си емоционален, нестабилен, ревнив?
Абсолютно! Ревнив съм за всичко, мнителен на моменти. В същото време обаче външната ни осанка изглежда, че сме много стабилни и винаги знаем какво правим. Истината за везните знаеш ли каква е?
Каква?
В България понеже казваме, че девизът на везните е „Аз се колебая”, за мен девизът на зодията е друг „Аз балансирам”.
Имаш две дъщерички. Какъв баща си?
Строг, взискателен, обръщам внимание на децата си, мразя невъзпитани деца. Аз не съм от родителите, които ходят и разказват, че тяхното дете е най-доброто и най-умното. Няма такъв филм въобще. Напротив, когато нещо се случи, казвам, че моето дете е виновно. Понякога съм нечестен и те не са виновни, но аз определям така. Това може би е начинът, по който майка ми и баща ми се държат с мен – баща ми почина, но майка продължава да се държи така. Например в училище бях голям побойник и двойкаджия и когато се случеше нещо лошо, майка ми знаеше, че аз съм виновен и аз съм в основата на всичко.
Те живеят в Щатите, нали? Знаят ли български и на какъв език си говорите вкъщи?
Аз им говоря само на български и вкъщи е забранено да се говори на английски. Когато някой заговори на различен от българския език, започвам да се карам.
Дъщеричките ти как се казват и на колко години са?
Клоуи и Индия. Клоуи е на 9 години, а Индия е на две и половина вече.
С какво се занимава съпругата ти? Разбрахме, че е известна в медийните среди в Щатите?
Тя е продуцент на сутрешен блок в най-известната и най-старата телевизия в Лос Анджелис – KTLA. Има вече две спечелени награди "Еми" като журналист.
Какво правите уикендите? Как си почивате?
Нямаме много избор с децата – трябва да им организираме забавления – ходим за риба, караме колела, ходиме на пикник, пазаруваме. Всеки път е различно.
Понеже се срещаме в заведение и ти държеше да сме в сектор за непушачи, ясно е, че не пушиш. Някакви вредни навици имаш ли изобщо?
Да, преяждам. Абсолютен чревоугодник съм. И непрекъснато съм на някакви диети, от които нищо не се получава. Освен това много обичам да готвя, мога да гледам кулинарни предавания повече от всичко друго.
Какво те прави щастлив?
Усмивката на децата. Не само моите, а по принцип на децата. Нищо друго не може да ме направи толкова щастлив от това да нагушкам и да намачкам едно дете. Несравнимо е. Малко слабохарактерно звучи това от устата на един мъж, но за мен е точно така. Много обичам и малки кучета бебета.
Имате ли домашни любимци?
Имахме немски дог, който се спомина след 11 години. Още не сме го прежалили. Адски много обичам кучета. Толкова мило ми става за тях. Кефи ме да ги наблюдавам как си пресичат на червено и други такива неща. Не знам защо всички си мислят, че те са нещастни. Една моя приятелка казва, че няма нищо по-прекрасно от това да тичаш и да джавкаш след колите и да спиш на кравай някъде на улицата. Те са толкова свободни по душа и готини.
А котките?
Не ги обичам. Преди няколко дни сънувах котки – 6 на едно място и ъъъъъх, гаден сън беше.
Разкажи ни последния ти хубав сън?
Сънувах, че летя. Ееее, толкова е хубаво да летиш!
Докато си говорихме за летенето и други приятни неща с Башар, на съседната маса в заведението се появи една майка с детенце. Той не се сдържа и изкоментира умилително:
Виж го това малкото съкровище на масата срещу нас. Бута майка си и иска да мине отнякъде. Е, не е ли сладур? Не е ли най-хубавото и ангелско нещо на света?
Разбрахме, че любовта ти към децата е прераснала и в благотворителни каузи, под които си сложил името си. Разкажи ни за тях.
Един мой познат на име Атанас Колев, който е актьор, заедно с неговата съпруга организираха благотворително събитие в Лос Анджелис „Българската Коледа“, където събрахме много хора. Всеки дари колкото може за домове в България за изоставени деца. Сумата, която събрахме беше скромна – около 2000 долара. Аз съм материално отговорното лице, което трябваше да ги раздаде по домовете.
Половината от сумата занесох в дом за изоставени деца до Елин Пелин. В него живеят 67 деца на възраст ор 6 до 18 години. Преди да купим нещата, говорих с домакинката от какво се нуждаят = ботушки, якета, дрешки.
Другата половина е предвидена за дом, който се намира в село близо до Пазарджик. Там дечицата са по-мънички – от 3 до 6 годишна възраст и са 34 само. Там ще процедирам по различен начин. Няма да даваме парите на някого на ръка. Ще отида там и ще проверим от какво имат нужда и тогава ще купуваме. Много малко хора осъзнават, че децата не се нуждаят само от къпане и обгрижване, а и от неща от първа неохбодимост – гащи, чорапки, възглавници, юрганчета, отделно бюро за всяко от тях, за да се чувстват добре. Това е следващата ми стъпка.
Какво ти дава това - да помагаш на децата?
Как какво ми дава ли? Когато човек има две здрави деца, имам чувството, че трябва да направи необходимото да върне нещо към Бога.
Ако ми позволиш, ще коментирам нещичко. Ти си човек, който изглежда доста внушително, а всъщност в душата си мил и състрадателен. Колко хора познават тази ти същност и пред всички ли я разкриваш?
Ама виж, това е всичко, за което живеем. Нищо друго няма значение в този живот. Детето е всичко, което може да те зареди след тежък и изтощителен ден. Искаш само да си здрав, и то не от някакво лично его, а да си здрав заради тях, за да си до тях, колкото може по-дълго.
