Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Това не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги. Мнозина обичат да се шегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички. Съществуват редица версии за това, защо този ден е 1 април.
Възможно е първообраз на Деня на шегата да е фестивалът Хилария, празнуван в Древния Рим на 25 март за отзнаменуване на пролетното възраждане на природата.
Едни приписват зараждането на празника на древния Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците (Festus Fatuorum). Има и друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресение риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжи на 1 април.
Ден на шегата/лъжата празнуват и в други страни по света, макар и не винаги точно на 1 април. В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит.
Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме на този ден е свързана с Франция от времето на крал Анри III и приемането в страната на Грегорианския календар. Още при предшественика му Шарл IX е направен опит (Русийонски едикт) да се реформира празнуването на Новата година, която обичайно се чества в страната в последната седмица на месец март, но той среща неодобрението на голяма част от поданиците. При Анри вече е утвърдено, че вместо 1 април за начало на календарната година ще се счита 1 януари. Все пак още дълго време поданиците на краля празнуват постарому, но онези, които все пак възприемат идеята, започват да изпращат новогодишни картички на 1 април на тези, които са привърженици на традицията, вече не толкова с поздравителен, колкото с шеговит и подигравателен характер. Установява се обичаят, онези които стават обект на шегите и лъжите на другите, на този ден да се наричат "първоаприлски риби", а за особено забавна, но и достатъчно невинна закачка бива прието да се лепят на гърбовете на "жертвите" изображения на шаран.
Друга история разказва, как празникът на хумора се е пренася в Англия през 1860 г., когато английски джентълмени са поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Те не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. Във Великобритания 1 април е известен като Денят на глупците (April Fools).
Една от първите познати асоциации между 1 април и глупостта на острова, а и изобщо, е свързана с „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър от 1392 г. В една от историите самовлюбен петел на име Шантиклер, който е излъган от хитра лисица на „32-ия ден от март“ или на 1 април.
На 28 декември в Испания празнуват "Денят на невинните" (Dia de los Santos Inocentes). На същата дата в Испания се чества "Денят на шегата". По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания.
В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на тази дата в Мексико не се дава нищо назаем – пари, бижута, книги.
В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки. На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа. В други страни, които не са испаноговорещи, този ден се нарича "Ден на лъжата" и се чества на 1 април.
В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима "Априлски глупчо".
В Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден.
Иранците си правят шеги на 13-ия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2 април. Празникът се нарича "Сиздах Бедар" или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че Първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.
Според фламандския обичай децата заключват своите родители и ги пускат само, когато те обещаят да им дадат лакомство.
На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за "губещ" и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.
Не така безобидно преминава първата поява на Деня на шегата в Русия, където за първа проява в този смисъл се счита една фалшива аларма за пожар по времето на Петър I.
В днешно време в някои страни по света се провеждат специални празненства за Деня на шегата, сред които празникът Хуморина в Украйна.
В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден.
В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.
В Дания "Денят на лъжата" идва с месец закъснение – 1 май и е известен като "Майска котка" (May-cat). Датчаните много рядко празнуват на този ден.
В Германия и Австрия считат 1 април за нещастен ден, а родените на този ден за хора без късмет.
И както Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж", така че весел 1 април!
