Биографичен филм за Сири Хуствет и Пол Остър в програмата на Синелибри 2026

След като голяма част от читателите прочетоха (и най-вероятно си поплакаха над) „Истории за призраци“ на Сири Хуствет, кино-литературният фестивал Синелибри повдига завесата и към друга част от живота на американската писателка. Документалният филм „Танц около себе си – Сири Хуствет“ (реж. Сабине Лидл) е едновременно предшественик и продължение на книгата на съпругата на Пол Остър и предоставя на зрителите съкровения шанс да надникнат в живота на една от най-устойчивите и достойни за възхищение двойки в литературата. Двете произведения се срещат в пространството между личното и споделеното, между спомена и настоящето, между опита да разкажеш живота си и неизбежната невъзможност да го побереш в един-единствен разказ.

Въпреки силното физическо и духовно присъствие на Пол Остър, „Танц около себе си – Сири Хуствет“ е преди всичко филм за Сири Хуствет, за нейната лична история, литературни вдъхновения и търсения, интелектуални влияния и творчески път. Режисьорката Сабине Лидл рисува проникновен портрет на писателката с щрихи, събирани в различни моменти от живота ѝ, от детството в Минесота до преместването ѝ в Ню Йорк, където тя се превръща в един от разпознаваемите гласове на съвременната американска литература. Във филма Хуствет е представена като многопластовия и впечатляващо талантлив творец, който е, но и като майка, съпруга и човек, отварящ вратите на дома и живота си за камерата. Така зрителите получават възможност да разберат повече за темите, които вълнуват Хуствет като писател, но и за нейното човешко битие, за отношенията, които я изграждат, и за преживяванията, които неизбежно намират път към литературата ѝ.

Сниман в продължение на две години, филмът започва да се оформя в период, когато Пол Остър е все още жив. И да, „Танц около себе си – Сири Хуствет“ е филм за Сири Хуствет, но Пол Остър играе огромна роля в него, както с присъствието си, така и с отсъствието си. Докато текат снимките, той получава тежката диагноза рак. Така филмът, който започва като портрет на интелектуалния свят на една писателка, постепенно прераства в интимно и затрогващо размишление за любовта, болестта, уязвимостта и скръбта. Животът се намесва в първоначалния замисъл и променя посоката му, напомняйки ни, че понякога най-важните истории са онези, които никой не е планирал да разказва.

В началото на лентата Пол Остър е там, в съседната стая. Обажда се, за да допълни или потвърди изречение на съпругата си. После се появява и физически, разположен в интимния уют на дома, който споделят, пред внушителната библиотека, която кара читателя с любопитство да гадае кои са достойните книги, подредени по рафтовете. В тези на пръв поглед обикновени моменти има нещо особено ценно. Камерата не просто документира живота на двама известни писатели, а улавя естествения ритъм на едно съжителство, в което мисълта, разговорът и творчеството са част от ежедневието. Пол Остър не е само голямата любов на Сири Хуствет. Той е неин събеседник, близък читател и интелектуален партньор, част от един свят, изграден върху взаимното любопитство и уважение.

В едно от ранните си интервюта Хуствет споделя, че многократно писането ѝ е повлияно от съпруга ѝ. Този въпрос се превръща в отправна точка за филма, който поставя проблема за авторството на жената, нейната самостоятелност и начина, по който обществото възприема жените интелектуалки. Хуствет не се нуждае от чужд авторитет, за да бъде значима. И все пак това не прави връзката ѝ с Остър по-малко важна. Напротив, тя показва, че независимостта и близостта не се изключват, а могат да съществуват в удивителна хармония.

Истината е, че връзката между двамата писатели е вдъхновяваща и дълбока. Зрителят я проследява през снимки, спомени, малки бележки и разкази на всеки от тях за първите срещи, влюбването, споделените моменти, рутините на писане, взаимната помощ в творческия процес и създаването на семейство. През тези фрагменти постепенно се очертава история, която не разчита на грандиозни жестове, а на малките доказателства за близостта. На разговорите, на споделеното мълчание, на способността да разпознаеш мисълта на другия, преди още да я е довършил. На усещането, че творчеството може да бъде самотно занимание, но животът на твореца не е задължително да бъде такъв.

Дори внукът им Майлс присъства в този разказ за любовта и паметта. Пол Остър говори за изумително силната връзка между Сири Хуствет и дъщеря им, а малко по-късно самият той се радва на своя внук Майлс, за когото започва книгата „Писма до Майлс“, останала недовършена.

С напредването на филма присъствието на Остър започва да придобива нов смисъл. Зрителят вече не гледа просто двама писатели, които споделят дом и творчески живот, а двама души, изправени пред крехкостта на собственото си съществуване. Камерата се оказва свидетел на промяна, която не може да бъде нито режисирана, нито овладяна. Именно тук „Танц около себе си – Сири Хуствет“ намира своята най-силна емоционална точка. Той не превръща болестта и смъртта в зрелище, а оставя място за нежността, за достойнството и за сложността на чувствата, които съпътстват раздялата. Любовта не е представена като чудо, което отменя загубата, а като връзка, която продължава да съществува и след нея.

Интелектуалната и духовната връзка между Сири Хуствет и Пол Остър в действителност прилича на красив танц. Не танц без стъпки встрани или без моменти на колебание, а движение, в което двама души намират общ ритъм, без да губят собствената си индивидуалност. Хармонията в съвместния им живот е нежна, но силна и осезаема дори след смъртта на Остър. Тя продължава да живее в думите, в снимките, в книгите и в начина, по който Хуствет разказва за него, без да престава да разказва и за себе си.

И тук идва симбиозата между „Истории за призраци“ и „Танц около себе си“. Двете произведения се допълват по великолепен начин и обогатяват образа на това литературно семейство. Книгата дава пространство на скръбта, на паметта и на опита да се живее с отсъствието на любимия човек. Филмът, от своя страна, ни връща към времето, когато присъствието му все още изпълва стаите, когато гласът му се чува от съседната стая и когато общият им свят продължава да се разгръща в ежедневни разговори и споделени мисли. Едното произведение ни показва какво остава след загубата, а другото ни позволява да усетим по-пълно онова, което е било изгубено.

Липсва ли ни Пол Остър?

Със сигурност. И именно силни произведения като „Истории за призраци“ и „Танц около себе си – Сири Хуствет“ продължават живота на твореца дори след неговата смърт. Сири Хуствет е впечатляващ творец, който, иронично, повтаря съдбата на последния персонаж на Пол Остър – Сай Баумгартнър. Вдовец, който след смъртта на съпругата си, свиква с фантомната болка от нейното отстъствие. Дали Остър е писал романа като пророчество или завет към Сири Хуствет? Докъде се простират литературните връзки между двамата?

Може би именно затова „Танц около себе си – Сири Хуствет“ е толкова въздействащ. Защото отвъд биографичния разказ за една забележителна писателка и нейната голяма любов филмът задава въпроси, които надхвърлят литературата. В програмата на Синелибри са предвидени три прожекции на филма в София, а фестивалът продължава от 15 октомври до 8 ноември.

Автор: Десислава Желева