Роден сляп, Анхел Паес никога не е виждал музикалните инструменти, но се научава сам да свири на шест от тях – единствено по слух. Всичко започва с любопитството на едно дете в църквата, а талантът му го отвежда до победа в радиоконкурс, участие в Белия дом и номинации за престижни музикални награди. Днес музикантът от Шарлът, Северна Каролина, не мечтае за богатство и слава, а за възможността да се издържа с музика и да осигурява малки радости на семейството си.
Всичко започва с любопитство
Анхел Паес е незрящ по рождение, но това не му пречи още от ранна възраст да открие света на музиката. Като малко дете той посещава църква със семейството си и остава запленен от звуците на различните инструменти.
„Спомням си как слушах всички тези инструменти и бях страшно любопитен как изглеждат и какво е усещането да ги докосваш. Исках да разбера как се свири на тях“, разказва Паес пред Aging Untold.
„Чувствах, че никога няма да мога да се наситя на музиката. Беше нещо толкова хубаво, различно и ново, че ме караше да искам още.“
Научава се сам да свири на шест инструмента
Без да посещава уроци и без официално музикално образование, Анхел започва сам да разгадава инструментите. Първо се научава да свири на пиано, а след това усвоява акордеона и цигулката. С течение на времето овладява общо шест инструмента, като се доверява изцяло на слуха си. Семейството му бързо забелязва необикновените му способности и решава да му помогне да покаже своя талант пред публика.
„Записаха ме за първия ми радиоконкурс. Организираше го местна испаноезична радиостанция и това беше първата ми истинска мотивация да свиря и да стана достатъчно добър, за да изляза на сцена“, спомня си музикантът.
Анхел печели състезанието, а по-късно получава възможност да свири и в Белия дом.
„Точно това, повече от всичко останало, запали искрата в мен да се посветя на музиката“, признава той.
Талантът му получава признание
Работата и постоянството на Паес не остават незабелязани. Той е номиниран два пъти от Carolina Country Music Awards в категориите „Музикант на годината“ и „Най-добър цигулар на годината“. Въпреки успехите Анхел признава, че по природа е срамежлив и понякога сам се съмнява в способностите си. Всеки следващ успех обаче му дава увереност да продължи да се развива и да преминава отвъд границите, които сам поставя пред себе си.
„Когато постигна успех, независимо дали в музиката, или в живота като цяло, се чувствам добре. Имам усещането, че буквално мога да изляза навън и да постигна всичко.“
Не мечтае за слава, а за простички неща
Голямата мечта на Анхел Паес не е свързана с известност или огромно богатство. Той просто иска музиката да се превърне в негова професия и да му позволява да се грижи за хората, които обича.
„Мечтата ми е просто да мога да се издържам с това. Знам, че няма да забогатея, но искам да имам достатъчно, за да извеждам семейството си на вечеря от време на време. И да мога да се обадя на хората, с които работя, и да им кажа: „Хайде да направим този проект.“
