Съзерцанието
Да останеш за малко сам със себе си и с природата е особено приятно, съкровено и целебно за душата. Наскоро ми се случи и, простете, че споделям, но за мен беше като важно събитие. Седях край реката и в един момент се почувствах собственичка, или по-скоро, част от тишината, усамотението, съзерцанието, от бездънната синева на небето. Изпитах тиха радост от зеленината и пъстротата на цветята.
В такъв кратък момент на уединение
наистина можеш да почувстваш и оцениш живота като нещо значимо, величествено, необхватно. В такива мигове, когато си свободен от автоцензура, фалш, съобразяване и преструвки, духът се рее из безкрайните простори на видимото и невидимото и прегръща притихналата вселена. Покой и свобода – кратки, умиротворяващи и важни за отдиха на душата.
Гмурнал се за кратко време в чудотворния океан на усамотението,
духът се зарежда с енергия не само от космоса, а и от тази, с която щедро утоляват жаждата му сините небеса, зелените гори и всички други малки чудеса на радостта, успеха и обичта. Защото в най-съкровените кътчета на душата са копнежите за любов, доброта и себеосъществяване.
Има за какво да мислиш,
за да бъде животът ти великолепен и неповторим. Това става в кратките минути на съзерцание, когато ние сме във Вселената, и тя е в нас. Тогава тя, попила твоето благоразположение, отвръща и дарява съществото ти с посланията на живота – надявай се и благодари, обичай и се радвай!
