Сърдитите момичета са очаквателно негативни, плюят на всичко и всички, слагат хората и работата им под общ знаменател и ги натикват в ъгъла на претъпканото си с предразсъдъци съзнание. Облизват смело една хартийка и залепват етикет. Наричаме ги сърдити момичета, но те може да са жени, момчета, мъже. Тези хора просто се страхуват да бъдат щастливи, защото са открили, че е много по-лесно да бъдат сърдити на целия свят и да недоволстват, вместо да се усмихват.
Естественият ход на нещата е животът им да бъде мрачен, сив, скучен, да мразят работата и заплатата си, а всяко ново нещо задължително да обричат на провал. Разочарованието, неуспехът и критиките към успеха на другите ги устройват, защото… така е по-лесно.
Сърдитите момичета не са литературни герои, срещали сте ги – реални са. Сигурно и около вас ги има – сред приятелите, в семейството, колегите, съседите, състудентите… Те сядат на най-високата камбанария и започват да сочат – Ти, не си признаваш, че мастурбираш, но аз знам, че е така. Всички го правят. Иди после доказвай, че нямаш сестра… или че използваш дясната си ръка за писане, за натискане на бутоните на дистанционното или за да си бъркаш в носа, а не за мастурбация.
От високата камбанария сърдитите момичета имат панорамна гледка. Каквото и да сте направили, колкото и да сте се постарали, те винаги ще намерят недостатъци на свършеното. Имате нова идея? Помислете си пак преди да я споделите с тях. Колкото и добре да сте я обмислили, колкото и други положителни мнения да сте събрали, от сърдитите момичета най-вероятно ще получите „Това е тъпо, не става и точка!”. Но не точка като точка за край на изречението, а точка, с която се заличава един цял живот, ден или пък Сизифов труд. Абе, ТОЧКА!
Тяхната критика не е градивна, тя е мнение, изтъкано от нишки завист, изплетено на много остри куки (чичко Фройд сигурно би изровил и нещо от детството им, но аз няма да се бъркам). Те нямат време за губене да опознават хората и нещата, защото са… над тия неща.
Осъзнаваме колко е безсмислено изобщо да търсим тяхното мнение и оценка. Парадоксално, но точно към това се стремим - да ни оценят, да получим тяхното одобрение, потупване по рамото, да забележат работата, уменията и достойнствата ни. Случвало ли ви се е например да занесете бутилка скъпо вино на приятелка, заради новата си работа, а тя с въздишка да констатира - Че това работа ли е твойто?! А ако можеше същата тази приятелка безкористно да сподели радостта ви!
Какво бихме им подарили за Коледа?
Смелост и розово плюшено мече. От първото имат невероятна нужда. За вас може да е ежедневие, но за сърдитите момичета да се усмихнат на предизвикателството на новия ден, да открият позитивното и доброто в работата и живота на другия, си е цяло геройство.
Второто пък е най-лигавият подарък, за който се сетих. А с какво по-добре би могъл да провокираш едно сърдито момиче, ако не с розово плюшено мече?
