Париж, шоколад, романтика, фина еротика – всичко това е поднесено с много чувство за хумор в романа "Крадецът на шоколад" от Лора Флоран, който излиза у нас на 11 ноември. Книгата оставя усещането, както когато откриеш изумителен шоколад – отхапваш и вкусът се настанява на езика ти, а после се разтапя в езеро от божествена наслада. Флоран е успяла да улови това емоционално изживяване и да го пресъздаде в романа си.
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването й тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)?! Jamais.
Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е... шоколадът.
Романът „Крадецът на шоколад” съчетава три вълшебни съставки, които го правят неустоим: любов - достатъчно силна, че да премине ограниченията на културите, световете, класите и езиците; Париж - символ на приключението, на това да последваш мечтите си, да живееш истинския живот и шоколад... ах, шоколад! Този универсален символ на екстаза.
Авторът
Родена в САЩ, Лора Флоран пътува много по света. Дипломната й работа е посветена на франкофонската култура. Прекара първата си година в Париж като докторант. И именно в Града на любовта среща мъжа на живота си – своя съпруг французин. "Винаги съм казвала, че Франция – и най-вече Париж – е културата, която буквално ме погълна. Сякаш скочих с главата надолу в заешката дупка и този чудесен, великолепен град и неговата култура просто завладяха живота ми..."
За щастие, френската култура включва и френския шоколад, към който Флоран е много привързана и с готовност се отдава на проучването му за романа "Крадецът на шоколад". "Аз съм сигурно най-щастливият изследовател в целия свят. За да се запозная с професията на шоколатиера, се свързах и имах късмета да общувам с някои от великите богове на шоколада, които ме посрещнаха в своите лаборатории и кухни, където можех да наблюдавам как творят съвършенство: шоколатиерите Жак Генин и Мишел Шодан и прочутият Лоран Жанин, шеф сладкар в ресторант "Епикур", носител на три звезди "Мишлен". Освен това имам привилегията близо до „Дюк”, университета в който в момента преподавам, да се намират сладкарниците на двама великолепни местни шоколатиери, обучени в Париж: Бони Ло от "Миел Бонбон" в Дърам, и Халот Парсънс в "Лесказу" в Рейли, които ми позволиха да ги затрупам с въпроси относно занаята им.
Затова, както и самата авторка Лора Флоран, ви приканваме да хапнете шоколад. Точно сега. И да се насладите на всяка хапка. Защото вкусването на хубаво парче шоколад е като утвърждаване на вашето право на чувствена наслада.
Откъс от книгата >>
ПЪРВА ГЛАВА
Силвен Марки знаеше какво желаят жените: шоколад.
И докато възмъжаваше, той се бе научил да владее женското желание.
Навън ноемврийската есен посипваше парижките улици със студ и сивота. Но в своята лаборатория той беше довел шоколада до нужната температура, гладък и разкошен. Силвен разстла шоколадовата маса върху мраморния плот. С ловко движение той го събра и го разстла отново, лъскав и тъмен. В магазина елегантна блондинка с изящни маниери, нашепващи за богатство и привилегии, купи кутия от неговите шоколадови бонбони и неспособна да устои на изкушението, захапа един още преди да излезе на улицата. Той я виждаше през стъкления прозорец, който позволяваше на посетителите да надзърнат в свещенодействията насред истинска шоколадова работилница. Силвен видя как възхитителните й зъби се впиха в малкия шоколадов бонбон и сам усети деликатната съпротива на пропуканата кувертюра, топенето на ганаша върху езика й, разливането на удоволствието по тялото й. Той се усмихна лекичко, наклонил глава, за да се посвети отново на шоколада. Затова не видя следващата жена, която влезе в магазина му.
Но се оказа, че тя нямаше да му позволи да я пропусне.
Уханието на шоколад се шмугна и понесе по окъпаната от дъжда улица. Токчетата на ботушите объркваха своя забързан ритъм, а увитите в дълги черни палта минувачи извиваха глави към източника на уханието, разколебани.
Някои се спираха. Други продължаваха. Импулсът на Кейд беше да влезе вътре.
Теоброминът я обгърна като топло одеяло насред есенния студ. Какаото облада сетивата й. Тя уви ръце около себе си. Ароматът я върна у дома, спусна пелена пред очите й, които на свой ред я уверяваха, че не можеше да е по-далеч от стоманените казани на фабриката, струите разтопен шоколад, които се лееха непрестанно към формите и се превръщаха в милиарди съвършено еднакви блокчета, готови да бъдат загърнати в ярко оцветените опаковки, които бяха неотменна част от живота й. Нещо, някакво напрежение, което тя носеше в себе си, разхлаби мускулите на рамената й и отприщи потръпване, което премина като вълна по цялото й тяло. Някой беше излял шоколада в гигантски разполовени какаови зърна, които украсяваха витрините и приковаваха погледа към ъглите на магазина. Кейд можеше да си представи ръката, която ги беше оформила – мъжка ръка, силна, четвъртита, с дълги пръсти, способни на най-фина прецизност. Снимка на същата тази ръка украсяваше тапета на лаптопа й.
На заоблената страна на всяко какаово зърно той беше нарисувал сцена от различна страна производител на какао. А върху плоската страна на какаовите зърна беше разпръснал артистично големи колкото нокът шоколадови бонбони.
Тя се огледа в магазина. В ъглите тук-там се мъдреха сандъци с черни надписи, които нашепваха за далечни земи.
От вътрешността им се бяха посипали истински какаови зърна, напомняйки на посетителите, че шоколадът беше екзотична история от друг свят. Кейд беше виждала тези теми. Черните надписи извикаха в ума й далечни аромати и образи, хората, които някога беше срещнала, ударите с мачете по какаовите дървета, миризмата на ферментиращите какаови зърна в обвивките си. Той беше посипал тук-там парченца какао, както някой виртуозен готвач би украсил чинията с няколко капки сос. По плотовете бяха пръснати шушулки ванилия и масури канела, същински débauche от нерафиниран разкош. Всеки един елемент в този декор подчертаваше суровата, красива природа на шоколада и триумфа на върховната изтънченост: миниатюрните четвъртити шоколадови плочки, които струваха по 150 долара фунта , излезли изпод ръката на Силвен Марки.
Силвен Марки. Според някои той беше най-добрият шоколатиер в Париж. Той беше на същото мнение, помисли си Кейд. Тя не се съмняваше в това. Знаеше го от снимката на ръката му, която украсяваше лаптопа й. Неговите кутии бяха с цвета на сурово дърво, завързани с прост канап. Щампата с името върху капака – Силвен Марки – се налагаше безкомпромисно, с цвят на тъмен шоколад и непретенциозен шрифт, сама по себе си заявяваща дръзка увереност.
Кейд си пое дъх, черпейки смелост от ароматите и гледките. Обзе я главозамайващо вълнение, както и страх, в особен контрапункт, сякаш се канеше да излезе чисто гола на сцена пред многобройна публика. Не трябваше да се чувства по този начин. Шоколадът беше нейният бизнес, нейното наследство. Баща й обичаше да се шегува, че във вените й тече шоколад. Значителна част от световната икономика действително се движеше от шоколада, който нейното семейство произвеждаше. Тя можеше да предложи на Силвен Марки една невероятна възможност.
И все пак страхът я беше стиснал за гърлото и й пречеше да преглътне. Кейд продължаваше да си представя най-известното блокче на фирмата, млечен шоколад в обвивка от станиол и хартия и щамповано с нейното фамилно име – трийсет и три цента на промоция в Уолмарт. Тези шоколадчета от по 33 цента бяха влели толкова пари в банковите сметки на семейството й, колкото човек трудно можеше да си представи. Определено повече, отколкото той можеше да си представи. И все пак душата й леденееше при мисълта да извади шоколадчето от чантата си и да го покаже насред тази обстановка.
***
При нейното влизане в магазина всички вдигнаха глави, но повечето се съсредоточиха отново върху работата си. Само един мъж, който разстилаше ловко шоколад върху мраморния плот, задържа върху Кейд проницателен поглед, наситен с повече власт, а може би и с повече презрение.
Продължава >>
