Мишел Уилямс в роля за "Оскар" и един филм, трибют към противоречивата личност на Мерилин Монро, която вдига "адреналина" на съвременниците си и последващите ги поколения. Когато порното все още не е легитимна среднощна закуска, а жените са дами (и точка), е необходима само една по-освободeна красавица, която да си вдигне полите насред улицата, за бъде широко сънувана. И да се превърне в Звездата (!) на своето време. 
Директно на въпроса - колко можете да научите за Мерилин Монро в рамките на една хипотетична седмица? Ако сте Колин Кларк - вероятно повече, отколкото подозирате. Срещата между енигматичната актриса и току що завършилия “Оксфорд” младеж неизбежно го очарова и години по-късно неговите дневници (от които дълго време липсва една единствена седмица, добавена по-късно - сещате се коя, нали?) са поводът режисьорът Саймън Къртис да запретне ръкави и да повика стария си познайник/сценарист Адриан Ходжис. След “Дейвид Копърфийлд” двамата отново работят върху сирашка съдба, но този път - не по Дикенс... Е, в по-общ план. В приятната компания на цяло съзвездие от талантливи и ново/доказани имена, Къртис и Ходжис пораздухват прахта от съвременната легенда (за) Мерилин Монро и ни припомнят още веднъж защо Норма Джийн не може да бъде забравена.
В центъра на събитията е краткотрайното, но наситено с емоции (особено за Колин) приятелство с Мерилин. И тъй като това е биография, няма как да минем без житейски поуки и субективни впечатления - все още невинните очи на 23-годишния младеж сканират много простичката истина - цената на славата не може да се плаща твърде дълго. Доказва го съдбата на Мерилин само няколко години по-късно. Има и други "общовалидни истини". Например - тежестта на това да си толкова известна личност не винаги е толкова бляскаво занимание. Особено, когато си сам в стаята си, упоен от успокоителни и заобиколен от хора, които те третират като дойна крава, от чието мляко падат купища сребърници. Може би пък всяка Истинска Звезда иска просто да бъде обичана "като обикновено момиче". Но без да бъде такова. Параграф 22 в по-секси форми? Именно. Но пък не е ли точно за това толкова трагиочарователно?
За да е възможно всичко това, съдбата е наредила правилно картите на сюжетната линия във филма живот - героят му е трети режисьор (или "момче за всичко") на "The Prince and the Showgirl". Снимките на комедията всъщност водят Мерилин за първи път на британска земя и това е времето, в което Колин преживява най-вълнуващата си седмица въобще. Летлива, по детски искрена, дръзка, секси и леко глуповата, звездата омагьосва младежа и си гарантира дълго време крита от дневника му история.
Е, образът на Монро в "Моята седмица с Мерилин" е по-скоро кратка и апетитна дегустация на личността й в пълната й цялост и дълбочина, но пък не липсва нищо от онова, което вече ни е добре известно. Не е учудващо, че Мишел Уилямс вече спечели "Златен глобус", а сега очаква и "Оскар" за работата си по филма. Играта й дава добра представа за размерите на истерията около Мерилин, капризите й, разклатената й психика, неувереността й, отношенията й с третия й съпруг Артър Милър, магнетичността й и дълбоката й депресия, прозираща зад бляскава усмивка и замаяни от хапчетата (и/или от изиграна наивност?) очи. Лично според мен Мишел и по принцип, и в случая, е с доста безлично екранно присъствие (не е мой тип актриса, сори), но пък около нея циркулират цял куп таланти порода "плачат си за награди/вече си имат". Което доста помага за това тя самата да изглежда като добър чарк от киноплетеницата на екрана. Например? Ами - Джералдин Сомървил, Доминик Купър, Филип Джаксън, Джуди Денч.... И да, по законите на киното усилията на подобен екип трудно могат да се сгромолясат в голямо "какво е това, бе?!", независимо от главната героиня. Но не въпреки нея.
И така - какво можете да научите за Мерилин Монро в рамките на една седмица? Вероятно повече отколкото за час и половина в киното? Емоционалният отговор на Колин Кларк е от 10 февруари по големите екрани. От Форум Филм.
