Червена светлина
“Червена светлина” е от онези редки филми, които те оставят с отворена уста малко преди финала и докато текат последните 2-3 минути нямаш друг избор, освен вътрешно и тихичко да поликуваш - в чест на изненадата, перфектно разиграния сюжет и удоволствието, че си гледал подобен филм. Като добавим брилянтната роля на дядо Робърт Де Ниро, приятното присъствие на екрана на поостарялата, но все така впечатляваща Сигорни Уивър (веднъж гледал я в “Пришелеца”, не можеш да я “отвидиш”) и за капак – Килиан Мърфи (ако си го пропуснал покрай очите си, поправи се и то бързо – момчето има точния психопатски вид и досега – похвално добър подбор на роли, за да направи кариера с главно К), получаваме...
Филм по сценарий и режисура на Родриго Кортес. В който са замесени добро количество наука, драма, паранормални истории и е така, за още по-интересно – малко залитания в областта на престъпните намерения. Докато двамата учени д-р Маргарет Матесън и Том Бъкли (да, точно – Сигорни и Килиан) се забавляват (но с подобваща сериозност), с изобличаването на шарлатани, представящи се за медиуми и сие, завръщането на легендарния Саймън Силвър (Робърт Де Ниро) лека-полека започва да превръща забавата в параноя и да възкресява старите като света призраци на съмнението. Започват да се появяват разни неизбежни въпроси, на които бива отговорено, без на един – кой точно е той? В чудесен ритъм лъжичката с отговора е тъкмо под носа ти, за да бъде дръпната малко преди да изплезиш език и така фино да обостри апетита ти, но без да те оставя гладен. До финала, когато разбираш, че може би тя е огъната, всичко е било оптическа измама... и вероятно - през цялото време е била далеч от теб. Пробвайте да се доберете до съдържанието й и вие.
В рамките на So Independent - 04.11. Euro Cinema - 20:30ч.
В търсене на Шугърмен
Още Шекспир е казал, че няма по-добър драматург от живота и понякога можеш да попаднеш на някой от онези много специални документални филми, които с леко намигване да ти го напомнят.
Как един безспорно талантлив музикант от 70-те остава непознат в собствената си страна, но е редом до Бийтълс в разкъсвания от апартейда ЮАР? Къде отиват парите от милионите продадени копия на албумите му? И защо хората, познавали Родригес или онези, докоснали се до музиката му, толкова често се просълзяват, когато говорят за него?
Двигателите на “В търсене на Шугърмен” са двама фена, които с много любов и с пламъчето на почти детското (най-истинското, всъщност) любопитство задават много въпроси. Вместо да ги оставят да висят в наситеното с подобни питанки пространство на историята, те търпеливо намира отговорите – в интервюта, архивни кадри, обложки на албуми и естествено – в чудесната музика на Сиксто Родригес.
Отдаден на идеята да разплете мистерията – кой е този човек, защо не е издал повече плочи и какво всъщност се е случило с него, филмът търпеливо намира и намества парчетата от пъзела на живота му. С всяко следващо, щракнало на мястото си, мъглявините около затрогващата, но и вдъхновяваща история на Сиксто “Шугърмен” Родригес, се разсейват и остава ясно едно – съдбата на легендарния музикант и той самият са от онези явления, които на моменти те хващат за гърлото, а в други – те изпълват с възторг и чисто възхищение - благодарение на онези похвати, които само животът е усвоил до съвършенство. А също и на доброто документално кино, разбира се.
“В търсене на Шугърмен” е филм за много неща – за любовта към музиката и нейното огромно влияние върху хората и историята (да, косвено дори и в политически план), за таланта, за мистериите, за слуховете, за човешкото въображение, за относителността на понятието “провал”, за магията, която превръща един-едничък човек в легенда, за любопитството към онези, изиграли голямата роля в оформянето на мирогледа и светоусещането ни, за скромността, за бунта, за скъсването на ограниченията – географски, умствени, емоционални или обстоятелствени, за страстта на феновете и за... случайностите.
Препоръчвам ви да отделите време и да се насладите на великолепното му творчесто – на Родригес, но покрай него и на другия, истинският гений – животът.
На So Independent - 02.11. Люмиер - 16:15
