Ако обичате книгите и пътешествията, сега може да ги съчетаете с новия роман от Барбара Ханей "Да се срещнем във Венеция". Увлекателната семейна история ще ви отведе до няколко красиви места във Венеция и ще ви потопи в омагьосващата атмосфера на града, покорявайки всички сетива.
Една година след трагичната загуба на съпруга си Дейзи кани трите им пораснали деца на почивка във Венеция. Ще бъде отново както преди – всички заедно в родния град на баща им, Лео.
Обаче... Бракът на Марк се разпада. И за да не провали жадуваното от майка му събиране, той убеждава съпругата си да се преструват, че всичко е наред. Анна пък крие провала на актьорската си кариера. А Ели е твърдо решена да отбягва разговорите за постъпване в университет.
Сред очарованието на тесните калдъръмени улички, мостчетата и романтичните канали на Венеция нервите на всички са опънати до краен предел. А шокираща тайна от миналото на Лео ги кара да преосмислят представите си за семейството, любовта и щастието.
Ще успеят ли Дейзи и децата й да приемат промените, които са настъпили с всички тях? Под лъчите на адриатическото слънце те се изправят пред съдбовен избор, който ще преобърне живота им.
Барбара Ханей е многократно награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 романтични заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по цял свят. Романите й са както съвременни, така и исторически, а действието често се развива в различни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в романтичната поредица на "Арлекин". Барбара Ханей е носителка на престижните награди за романтични четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и приза Романтичен роман на годината за Австралия.
По стъпките на героите от "Да се срещнем във Венеция"
По време на семейната ваканция във Венеция Дейзи и трите й деца изминават дълъг път едни към други. Пътуване, което им помага да заздравят отношенията си и да преоткрият любовта на фона на едни от най-емблематичните места в красивия италиански град.
Ако проследим стъпките им, първо ще се насладим на впечатляващата Базилика "Сан Марко" - най-известната венецианска църква, пример за византийска архитектура. В непосредствена близост до нея е Двореца на дожите, разположен на брега на венецианската лагуна. В него са живели и управлявали в продължение на хиляди години не само венецианските дожи, но там са се намирали също тайната полиция, главната съдебна палата и други административни институции.
От тази сграда разходката ни продължава по Моста на въздишките, построен в началото на 17 век под формата на арка, надвиснала над Дворцовия канал. Не може да пропуснем и Мостът Риалто - дълго време той е бил единственият мост, който прекосявал канала. Днес е една от заснеманите забележителности във Венеция. В близост до него е пазарът Риалто. Барбара Ханей е подбрала и няколко скрити съкровища, които са по-малко познати за пътешествениците, като площад Санта Маргерита и район Карампане.
Мурано – вълшебният остров на стъклото
Пътувайки с героите, читателят ще достигне и до Мурано. Той е най-големият остров във венецианската лагуна и се намира на 1 км североизточно от града. Всъщност Мурано е разположен върху 7 миниостровчета, разделени от канали и свързани чрез мостове. Накъдето и да се обърнете, виждате върволици от магазини с всякакви красиви предмети от цветно стъкло. Какви други вълшебства и тайни крие древният остров, може да разберете заедно с персонажите от романа.
Пътешествие за всеки вкус
Разбира се, едно пътуване в Италия трябва да включва и кулинарен елемент. Сред вкусните изкушения, които ще откриете в "Да се срещнем във Венеция" са cicchetti (чикети) – малки хапки от раци, месо, скариди или риба тон, които се сервират в традиционните заведения бакари (bacari). Малките банички rissole са другата закуска, която често радва небцето на героите ни сутрин, а вечерите неизменно завършват с освежаващ коктейл bellini (приготвен с нектар от праскови и пенливо вино) или с лимончело. А в романа ви очакват още изкушения за сетивата от Австралия и Италия.
Прочетете откъс от "Да се срещнем във Венеция" от Барбара Ханей, която излиза на 4 август от издателство "Хермес" в превод на Пепа Стоилова. >>>
Дейзи Бенето изстреля идеята още преди да бъде напълно оформена.
От няколко дни планът се луташе кротко в самотата на собствените й мисли като сигурно и все пак ободряващо разсейване, когато най-после храбро се зае да разпределя вещите на Лео. Оказа се изключително трудно да прецени кое да отиде за благотворителност, кое да прибере в кашони в гаража и кое просто да изхвърли в контейнера за смет.
Всеки пуловер, всяка риза или яке бяха пропити със спомени. Можеше ясно да види в съзнанието си как тайно й отправя усмивка на някой прием, докато в очите му проблясват весели пламъчета от поредната глуповата шега на подпийнал приятел. Спомняше си как се облича вечер за театрално представление, леко повдигайки брадичка, докато наглася възела на вратовръзката си. Лео, влизащ през входната врата, поизгорял от слънцето, но доволен, след като бе провел тренировката на футболния отбор на сина им.
Образът на съпруга й, толкова жив и ярък, беше прекалено болезнен и Дейзи се насилваше да насочва мислите си към нещо друго. Каквото и да е. Заигра се предпазливо със свежата съблазнителна идея, опитвайки се да предвиди реакцията на всяко от децата си. Предложението беше все още в зародиш, разбира се. Не беше обмислила задълбочено плановете си.
Изобщо не се съмняваше, че в Силиконовата долина в Америка Марк би приветствал възможността да посети родното място на баща си. Единственият проблем беше дали ще може да се откъсне от отговорната си работа на компютърен програмист. Съпругата му, Бронти, обаче не беше във възторг от живота в Пало Алто и със сигурност щеше да прегърне идеята за малкото европейско бягство.
Средното й дете, Анна, също би одобрила предложението, но пък щеше да й се наложи да балансира между почивката и актьорските си изяви на театралната сцена в Лондон.
Поне за Ели отпускът нямаше да е проблем. Най-малката й дъщеря се наслаждаваше на свободна година, преди да постъпи в университет, като вземаше късни смени в едно денонощно кафене, а през деня караше сърф или спеше.
Колкото до самата Дейзи, след дългите мъчителни месеци на усещане, че е пропаднала в някаква пукнатина на живота, без да има кой да я хване, тази чудесна нова идея й помагаше да се почувства малко по-нормално. Надяваше се с времето да се превърне в една от онези самоуверени вдовици от романите, на които се възхищаваше. Може би планирането на ваканцията щеше да се окаже първата стъпка към това. А и щеше да събере отново цялото семейство заедно.
За няколко безценни седмици всички деца Бенето щяха да се озоват под един покрив, да се смеят, да се шегуват, да се подкачат... като в доброто старо време...
...Естествено, това беше най-съкровената мечта на Дейзи – да събере отново семейството около вкусните ястия и тежкото вино, да посетят заедно най-известните галерии, да обикалят каналите и криволичещите улички на Венеция и да се почувстват пак близки, може би дори повече от преди, независимо че живееха в различни полукълба.
-Семейство, което играе заедно, остава сплотено завинаги – подхвърли тя с надежда, но още докато го изричаше, изпита предишната нервност. Скачаше прекалено високо, без да е говорила с никое от децата си и да е направила дори груба справка за разходите. И някъде на заден план оставаше страхът, че се опитва да откупи любовта на дъщерите и сина си.
