Една нощ, в краткотраен порив, Арнльот и Анна, които почти не се познават, изживяват чудото на страстта сред розите в градината на неговата майка, след което всеки поема по своя път. Съкрушен след смъртта на майка си, двайсет и две годишният Арнльот напуска дома си и се отправя към далечен манастир, за да посвети времето и уменията си на неговата изоставена розова градина. Със себе си носи малко багаж и няколко коренчета от рядката осемлистна rosa candida, която е отглеждал заедно с майка си. Пътуването му, изпъстрено с много събития, водещи го към самата същност на човешкия живот, към себепознанието и изконната връзка с природата, е белязано от появата на Анна, която му поверява Флора Сол – дъщеричката, родена от мимолетната им съвместна нощ. Дали това няма да е началото на една любов и на нов живот за тримата?
„Осемлистната роза“ е наслада за сетивата, преплитаща багри, ухания и усещания, беззлобен хумор и очарованието на един екзотичен, но и много човешки светоглед. Красива история, населена със симпатични герои и изпълнена с нежност и поезия.
Авторът: Ойдур Ава Олавсдотир е исландска писателка, родена в Рейкявик през 1958 г. Сам по себе си този факт буди интерес - не всеки ден можем да надникнем в изкуството на тази северна страна. Олавсдотир е директор на музея на изкуството в Исландския университет и доцент към катедра "История на изкуството".
Прочетете кратък откъс от романа >>
" Заминавам в чужбина и не е ясно кога ще се върна, затова моят седемдесет и седем годишен баща решава да превърне последната ни съвместна вечеря в незабравимо преживяване и да сготви някоя от записаните върху бележки рецепти на мама – нещо, което тя самата би избрала при подобен повод.
– Предлагам – казва татко – да вечеряме с панирана треска и какао с бита сметана.
Докато се чуди как да се справи с десерта, аз се качвам на седемнайсетгодишния сааб и отивам да прибера Йозеф от общежитието. Намирам го готов и видимо доволен да ме види след дългото чакане. Заради прощалната вечер се е облякъл в официални дрехи и е избрал последната риза, купена му от мама – виолетова на цвят, с мотиви на пеперуди.
Докато лукът се пържи и парчетата риба лежат готови върху слой галета, отивам в оранжерията за розовите клонки, които смятам да взема със себе си. Татко тръгва след мен с ножиците в ръка, за да отреже тънък лук за треската. Йозеф го следва безмълвен и се спира пред стъклената къща – не смее да продължи, откакто видя натрошените на сол прозорци след февруарския циклон, вместо това спира отвън в пряспата, за да ни наблюдава. Двамата с татко са облечени в еднакви жилетки, лешниковокафяви на жълти ромбове.
– Майка ти обичаше да слага тънък лук на треската – отбелязва татко и ми подава ножиците, а аз се протягам към зелените стръкове в ъгъла, отрязвам от лука и му подавам.
Мама е завещала оранжерията единствено на мен, както татко редовно ми напомня. Нейните мащаби са скромни – тук не става въпрос за наследство от триста и петдесет разсада с домати и петдесет с краставици, а само за розите, които не изискват никакви специални грижи, и десетината останали доматени посева. Татко смята да ги полива в мое отсъствие.
– Зеленчуците никога не са били по вкуса ми, Лоби, но майка ти ги обичаше. Аз самият не мога да изям повече от един домат на седмица. А колко ли домата се получават от един разсад, как мислиш?
– Можеш да ги раздаваш, ако са много.
– Как да се отбивам непрекъснато при съседите и да им предлагам домати?
– Ами Богга? – питам аз въпреки подозрението си, че старата приятелка на мама има същия вкус като татко.
– Нали не очакваш да й нося всяка седмица по три кила домати. Ще започне да настоява да оставам за вечеря.
Вече се досещам в каква посока върви разговорът.
– Иска ми се да поканя момичето и детето – продължава той, – но ти сигурно няма да се съгласиш.
– Не, не съм съгласен, двамата с това момиче, както я наричаш, не сме двойка и никога не сме били, въпреки детето ни. То не бе предвидено.
Вече съм дал обяснение и татко трябва да е разбрал, че детето е продукт на моментно невнимание, а връзката ми с неговата майка е приключила в рамките на четвъртина, дори петина от една нощ.
– Майка ти сигурно нямаше да има нищо против да ги поканим на последната вечеря.
Всеки път когато иска да придаде тежест на думите си, татко вика мама от гроба за съвет.
Странно е усещането да се озова в сцената на зачатието, ако мога така да се изразя, в компанията на моя възрастен баща и умствено изостаналия ми брат близнак, застанал точно до прозореца отвън."
От Colibri. Цена: 14 лв.
