„Америка и американците“ е специално издание, посветено на стогодишнината от рождението на автора. Обхваща най-представителните му статии, есета и коментари в амплоато му на журналист и колумнист. Писателят третира въпроси, свързани с околната среда, бедността и бездомието, моралния упадък на Америка, войните, расизма... Рецензентът Люис Гарнет твърди, че този сборник с документалистика и литературна журналистика „съдържа повече от цялостния човек Джон Стайнбек, отколкото всеки един от романите му.“

Въздействието, което упражнява прозата на Джон Стайнбек, няма аналог в американската литература. Неслучайно световната критика е на мнение, че той разбира американците по-добре от всеки друг. А и извън това - Джон Стайнбек е от онези писатели, които си заслужават вниманието ви.

Ето малка част от Предисловие -то:

Повечето американци са чували за Джон Стайнбек, а много от тях са чели и романите му: „Гроздовете на гнева“, „За мишките и хората“, „Улица Консервна“ и „На изток от рая“. И до днес всяка година се продават милиони екземпляри от книгите му – както белетристичните, така и документалните – и поне една от тях е залегнала в различните учебни програми на училищата някъде в Съединените щати. Малцина писатели се четат с толкова любов както приживе, така и дълго след смъртта им. И малко са писателите с популярността на Стайнбек, чиито книги са удържали толкова дълго на напора на различните критични и културни тенденции. Подобно на Марк Твен, Робърт Фрост и Уила Кедър, и Джон Стайнбек се е превърнал в любимец заради американската му същност, заради това, че пише за своя народ и го описва.

Но докато романите му са известни на много хора, документалистиката му е почти непозната. А между 1936 и 1966 г. Стайнбек написва десетки къси документални произведения, публикувани в най-различни списания и вестници както в САЩ, така и в чужбина. Повечето от тях са били масово четени навремето си, но след това постепенно забравени. Тези му творби обаче се оказват, общо взето, необичайно модерни и валидни дори днес. Писателят Стайнбек е ангажиран изцяло в обществените течения, политиката и историята. Разчепква въпроси от жизнено значение за двадесетия век – околната среда, бедността и бездомието, моралния упадък на Америка, големите войни, расизма, етническия проблем. Други негови есета съдържат спомени от живота и пътешествията му, а така също негови идеи и проекти. Обхватът им е впечатляващ, стилът – семпъл и ангажиращ, а тонът му – забележително разнообразен – репортерски, остроумен, импресионистичен, пламенен.

Посветено на стогодишнината от рождението на Стайнбек, настоящото издание събира за пръв път най-представителните му статии, есета и коментари в амплоато му на журналист и колумнист. Включена е и последната му книга – сборникът коментари върху живота в САЩ „Америка и американците“, а така също последната, досега непубликувана, глава на „Пътешествия с Чарли“ (1962). Някои статии и есета са провокиращи, други – затрогващи, трети – навеждащи към размисъл, четвърти – забавни.

„Какво мога да кажа за журналистиката? – пише Стайнбек през 1956 г. – Журналистиката притежава и най-възвишената добродетел, и най-голямото зло. Тя е първото, което всеки диктатор поставя под контрол. Тя е майка на литературата и създателка на лайна. В много случаи е единствената история, която е стигнала до нас, а същевременно е и инструмент в ръцете на най-лошите. Но в дългосрочен план, и вероятно понеже се твори от толкова много хора, може да се каже, че е най-чистото нещо, което притежаваме.“

Така че в много отношения настоящият сборник от документалистиката на Стайнбек е „най-чистата“ хроника, останала ни от един потопен в съвремието си писател. Казаното от рецензента на „Морето на Кортес“ Люис Гарнет може да се отнесе и до цялото творчество на Стайнбек в областта на литературната журналистика – тук се съдържа „повече от цялостния човек Джон Стайнбек, отколкото в който и да било негов роман.“

Подобно на предшественика му Марк Твен и Стайнбек е голям демократ със скептично отношение към властта и привилегиите, стремящ се да насърчи най-доброто у нас, макар понякога да го върши с прискърбие, друг път с отчаяние, та дори и гняв, но понякога – и с лека ирония и лукаво подсмихване. В ролите си и на романист, и на журналист винаги дава всичко от себе си – отнася се най-съвестно към работата си; но и той като Твен, рядко възприема себе си съвсем на сериозно. Когато през 1956 г. предлага доброволно услугите си да отрази националните политически конференции (така наречените конвенции) на двете големи партии – демократите и републиканците, – пише предварително до редакторите на синдикираните вестници, които ще отпечатват репортажите му: „Уолтър Липмън, двамата (братя Стюарт и Джоузеф) Олсъп и Дейвид Лорънс няма за какво да се боят от мен. Аз нямам никакви източници – нито достоверни, нито инакви. Ако някой ден реша да предскажа нещо, предсказанието ми вероятно ще е съчетание от сведенията, получени от съпругата на резервния делегат от Сан Хосе, Калифорния, плюс прошепнатото ми от хотелското пиколо, което току-що е доставило кофичка лед на „поначало достоверни източници.“....

От ИК Colibri, цена 18 лв.