За да четеш тази книга, трябва да си в специално настроение - спокоен, леко философски настроен, любопитен, отворен, жаден да научиш нови неща. В противен случай рискуваш погледът ти просто да пробягва по редовете и да се чудиш "Що за глупости са това?!" Все пак на страниците ще се срещнеш с восъчно бебе с очи, изрисувани с лешник, самурено момче, червенокос изкусител, най-красивата жена на света и др. Ето защо тази книга се чете бавно. Трябва да бъде обмислено всяко нейно изречение. А 70 страници преди края всичко ти става ясно, отговаряш си на всички въпроси, които си си задавал още след първите няколко листа.

Книгата е сложна смес от минало, настояще и бъдеще, притчи, действителност, сънища, случили се и никога не съществуващи неща. Като пачуърк одеяло - огромно количество цветни парченца, съшити в едно. И ако в началото си се чудел защо това зелено квадратче с жълто по края е зашито точно тук, то към края само кимаш разбиращо и си сигурен, че това е перфектното място за него.

"Зениците на влюбените са разширени. А това означава, че любовта е далеч. Зениците се разширяват, за да облекчат болката от разстоянието."

Това не е книга за любовта. Това е книга за обичането, приемането на себе си, тайните, комплексите, бягството от реалността, красотата, грозотата, изборите, криенето, гледането и виждането. Погледът всъщност може да е едно от нещата, които ни определят изобщо като съществуващи на света. С поглед ни отразява другият и така съществуваме за него. Но какво наистина съществува? Дали истинските ние, или някой такъв, какъвто му се иска да бъдем на другия?

"Писмото е писмо, ако е запечатано в плик и е скрито от хорските очи. Денят, в който се самоубил, оставил незалепен плик. А вътре били очите му. "Отиде си с отворени очи", плачели онези, които го обичали. После залепили плика, за да почива душата му в мир."

Да се опитвам да синтезирам тези 280 страници си е буквално литературен грях, но все пак ще се опитам. Подреждайки хронологично, разпилените из цялата книга парчета, историята ще звучи така - малко момиче бива сексуално насилено в градинската барака в къщата, в която живее под наем с баба си. Това отключва у него агресивно поведение и заключва завинаги много други неща. Случайна среща на ферибот с непознат мъж превръща този малък на ръст човек в спокойното пристанище за вече порасналата и много дебела, лакома жена. Това е само една от нишките, които се разплитат през цялото литературно действие. Към нея обаче са вързани множество други, като стара чанта с разноцветни кълбета прежда, които с времето толкова са се сраснали едно с друго, че е невъзможно да ги отделиш.

"Навън те гледат. ... Когато се приберях у дома, косата ми лъхаше на д-е-б-е-л-а така, както миришеше косата на дим, ако си прекарал деня с пушач."

В края на книгата ще си зададете въпроса какво ли щеше да бъде, ако всичко това не се беше случило. Ако в решаващия момент любопитството не беше надделяло, ако алчността не беше толкова завладяващо чувство, ако просто някой не беше погледнал и с този поглед не беше променил толкова съдби...

"Когато помниш, изпитваш страх от самотата. Хората, които остават в прогнили връзки поради страх от самота, както и които раждат, за да съживят замряла любов, са хората с най-силна памет."

"За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" - чаша поетичен абсент

Любим цитат от книгата

"Момчето се покатервало на ябълката и мечтаело там по цял ден. Понякога оставало и нощем. Семейството не знаело какво да прави и накрая отрязали дървото. Момчето се сгушило в зейналата дупка и замечтало да се превърне в ябълково дърво. Всяка година ябълката раждала сочни, хрупкави плодове. Семейството плачело и гребяло с лъжица от печените ябълки."

"Там, където не сме" на Г. Господинов ни учи да Сме

Красива поетичната книга за това, което никога няма да се случи или още му е твърде рано

Оценка 10 от 10
Едва ли има книга на Шафак, която може да получи по-малко. Ако ви се струва все пак, че има, прочетете я още веднъж. Сигурна съм, че повторението ще промени мнението ви. Защото книгите й са като сандък на стара баба, в който са натрупани рокли, бродирани карета и прилежно сгънати покривки - пласт след пласт разкриват все по-красиви и неочаквани красоти. И колкото повече разгръщаш и разглеждаш, толкова повече зениците ти се насищат с хубаво, а душата с блаженство.