„Ех, че хубаво!”.
Помислих си го.
Затворих последната страница.
Лесно е да влезеш в ритъма на кратките строфи на „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого”.
Като шот пълен с абсент – малка силна доза смисъл
От другата страна са наредени поне 10 коктейла „Космополитън” – големи, тежки, обширни и бъбриви с цветните си ликьори и стотици милилитри. А абсентът е в мъничка чашка. Като строфите на стихотворенията на Константин Трендафилов.
На страниците е са събрани толкова неща, които съм искала да кажа някога. Но са им избрани най-хубавите думи. Такива, които аз никога не бих могла да подбера. Очевидни истини, неща от сутрините и следобедите, обикновени, дълбоки, точни, мили, малки, смислени, пълни.
Като преместване в нова къща
Когато ти се случи и започнеш да опаковаш всичко, за да се местиш в нова къща, виждаш колко ненужни вещи имаш. А авторът на тази стихосбирка може да събере своя багаж само в едно пликче. Сигурна съм! Защото така и пише – за най-важното.
Любим цитат от книгата:
Оценка 10 от 10:
Константин Трендафилов е син на писателката Кристин Димитрова. И макар да знаем, че талантът не се предава чрез гените, няма как да не признаем, че тук тази връзка е повече от видна. Авторът споделя лиричните си откровения в блог, който носи също толкова запомнящо се име, като книгата му - Мърлявият блог на един спретнат човек. Така че ако думите му от страниците на стихосбирката не ви стигат и имате нужда от допълнителна доза поезия (или пък абсент), винаги може да почетете и на личната му страничка.
"За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" е книга, която препоръчваме да прочетете няколко пъти, защото всеки път ще откривате нещо различно, всеки път кратките строфи ще отварят врати към обширни дворове със смисъл и чувства.
