Медицинска сестра, която обслужва нелечимо болни хора като само облекчава симптомите на заболяването им, написа книга, наречена The Top Five Regrets of The Dying, или „5-те разкаяния на умиращите“.
Преди всичко трябва да запомним, че съжаленията за минали грешки са само повод за страдание и не трябва да им позволяваме да диктуват настоящето ни. Вместо това можем да използваме миналото като отправна точка за промените, които трябва да извършим, за да продължим напред. Това не е добре да се случва чрез болка и страдание, а под формата на избор за различни действия в бъдещето. За да постигнете необходимите промени, трябва да се помирите с миналото си и да осъзнаете, че всеки следващ момент е нов избор.
Ето и кои са най-често срещаните неща, за които се покайва човек в последните си дни – неща, които са част от живота на всеки от нас, докато се опитваме да намерим време за нещата, които всъщност обичаме.
1.Щеше ми се да имах куража да живея живот, в който съм верен на себе си, а не такъв, който очакваха другите от мен
„Това е най-често срещаното разкаяние. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти свършил, поглеждат с ясен поглед назад към него и лесно виждат всички мечти, които са останали неосъществени. Повечето хора не са изпълнили и половината си мечти и умират, знаейки че това се дължи на решенията, които са или не са взели. Здравето носи свобода, която малцина разпознават докато не я изгубят.“
2.Щеше ми се да не бях работил толкова много
„Това ми казваше всеки мъж, за когото съм се грижила. Пропуснали са израстването на децата си и компанията на партньора си. Жените също споделяха този проблем, но тъй като са от по-стара генерация, много от тях не са изкарвали прехраната си. Всички мъже обаче дълбоко съжаляваха за ужасно многото време, което са отдали на работа."
3.Щеше ми се да имах куража да изразявам чувствата си
„Много хора потискат чувствата си, за да не предизвикват конфликти с останалите. По този начин обаче те се примиряват с посредствен начин на живот, в който никога не успяват да бъдат това, което искат и могат да бъдат. Много от тях дори развиват заболявания именно заради горчивината, която носят в себе си.“
4.Щеше ми се да поддържах връзка с приятелите си
„Често пациентите не осъзнават предимствата на „старите“ приятели, докато не им останат няколко седмици до смъртта. Много от тях са били толкова вглъбени в собствените си животи, че са оставили „златни“ приятелства да им се изплъзнат през годините. Много хора съжаляват, че не са отделили повече време и усилия за приятелите си.“
5.Щеше ми се да бях живял по-щастливо
„Това учудващо е много често срещано мнение. Оказва се, че доста от хората разбират в самия си край, че щастието е въпрос на избор. Обикновено хората засядат в старите си навици. Страхът от промяната ги кара да се преструват пред другите, а и пред себе си, че са доволни, докато вътрешно са искали просто да се посмеят или да направят някоя глупост.“
