20-годишни дами: как се чувствате сега? А как мислите, че ще сте на 30?
30 годишни дами: как се чувствахте на 20? А как се чувствате сега? Не виждате разлики? Ще ви ги покажем в новата ни рубрика 20 vs. 30.
Когато сме на 20, сме на етап от живота си, в който трябва да станем отговорни. Когато сме на 30, най-вероятно вече сме станали. На 20 години се сблъскваме с първата работа, първите опити за самодисциплина, първите цели работни дни и седмици. На 30 вече знаем какво е. Прилики? Две: 1. и двете възрастови групи имат желание да излязат на по питие с приятелки през седмицата; 2. чашата вино в компания обикновено не остава само една. А какви са разликите? Прочетете...
Марина, 20: Вторник е. Отправят ми предложение за излизане. След работа. На по бира. Съгласявам се, но до 21.00 съм вкъщи. Тази вечер ще си взема осемте часа. Обещала съм! Няколкото глътки бира водят до предложение за ходене на бар, които аз отказвам убедително – нарича се благоразумие и зрялост. Е, да, но всички знаем, че отказът трае докато някой не ти каже "Хайде де!". Това ще се повтори два пъти. Най-много. Или пък сама ще установя, че съм на 20, кипя от енергия и малко липса на сън няма да ми се отрази пагубно. Ще се прибера около 2 и ситуацията няма да е толкова зле – 4 часа за сън. А и скоро четох за енергизиращите дремки. Пък и кога, ако не сега? Това се нарича реална преценка на ситуацията.
Отиваме. Щях да се прибера в 2, но всеки път по това време всичко става по-забавно, а и започват да пускат любимите ми песни. Рязко става 3:34. Трябва да съм будна след 2 часа и 26 минути. Нищо, де, енергизиращите дремки са само час и половина. Всичко е под контрол. Около 4:30 се прибирам. Душ и в леглото. Бързи сметки колко време ми остава за сън – 10 минути докато заспя (с 5 минути бонус ако нещо се обърка) и час и половина за енергизираща дрямка. Сега ми се е паднало да го пробвам това. Аларма. Не я чувам. Втора. Изключвам. Трета. Ставам. Енергизиращите дремки са като онези неща, които приятелката на приятелката на една позната хвали – несъществуващи. Нищо. Тази вечер ще се наспя.
Натали, 30: Вторник е. На 30 съм, но се чувствам като на двадесет ...и няколко? Отправят ми предложение за излизане. Обещала съм миналата седмица, че ще имам време да се видя с приятели. Часът е 20:30 е си казвам: "Този път ще изляза, дори ще остана за няколко питиета, отдавна не съм го правила." Приключвам работния си ден, тръгвам от офиса и, изведнъж,времето колабира. Свива се. Започва да препуска. Трябва да почистя апартамента си. Да поговоря с приятеля си. Да приготвя вечеря... да се приготвя аз самата, за да изглеждам неотразима. Прибирам се и какво правя? Събувам обувките си, хващам си косата на небрежен кок, наливам по една чаша вино на мен и любимия и започвам да готвя на фона на приятен джаз. Говорейки си с половинката, припомнях си рецептата, която научих предната вечер от любимото ми кулинарно предаване за 15-минутни рецепти - Мексиканско зеленчуково чили. Аз го правя за 45. Времето се е побъркало. Хапваме. Измиваме чиниите със сетни сили. Сядам на дивана пред телевизора. Не ми се мърда. Главата ми пулсира. Краката ми тежат и тогава посягам към смартфона и провеждам последния за деня разговор: "Ало? Да го отложим за друг път!" Да, на 30 времето лети, но дори вкъщи е истински купон. Въпрос на гледна точка.
